28 March 2008

към паула

И тази я глътнах за един ден, защото иначе вероятно нямаше да я довърша.

Въпреки че я пише за дъщеря си Паула, която по това време в кома, книгата не бива да се казва така, защото всъщност представлява автобиография, на места дори е като извадки от дневници.

Дали защото това ми беше осмата книга на Исабел Алиенде, или има и друга причина, но тази много ми досади. Във всичките си "чилийски" романи (тук изключвам приключенската трилогия) тя говори за едно и също. И дали с това не отблъсква читатели? Кога идва време един писател да си каже стига и да потърси нови източници за вдъхновение?

25 March 2008

Дъга pt.2




Ето от какви приятни емоции бяха съпроводени днешните лекции...


Красиво и чисто! И някакси не-наше. То може би затова си остана красиво докрай :))




23 March 2008

pelican & penguin book covers

Things Magazine публикува богата колекция от корици на издателство Pelican в периода 1930-1980 - The Pelican Project.

Открих и още една колекция - кориците на Penguin Books, събрана от Joe Kral. Идеята му хрумнала, след като си купил това издание.

19 March 2008

Пепелана

Преди няколко дни прекарах час и половина сред детските книжки на Хеликон. Толкова хубави издания имаше, исках да купя поне десетина. Ограничих се обаче до две.

Пепеляшка е издание на Кибеа от далечната 1998. Толкова е прекрасна тази книжка, чудя се защо мама не ми я е купила по-рано. :-)

Приказката всички сме я чели, но новото тук са илюстрациите. Художникът Роберто Иноченти пренася историята в Лондон през 20те години на 20 век.

Безкрайно, безкрайно красиви, както можете да видите и сами.



От Хеликон срещу 4 левчета.

18 March 2008

Представяне: "Розов храст и сладко от смокини"

17 March 2008

вода за какво?

Отдавна не ми се беше случвало да прочета книга за една вечер. Не че беше тънка или нещо такова, 450 страници си беше, просто не можех да си представя, че ще прекарам още един ден в компанията на тази глупост.

Water for Elephants беше една от най-популярните книги, когато бях в Щатите през лятото. Наскоро Андреа Суперхироу я препоръча и така ме подсети за нея. Видях я в Хеликон миналата седмица и веднага си я взех. Така се зарадвах - не знаех, че е преведена на български.

Обаче книгата е адски слаба. Няма ги детайлите, малките неща, които те карат да си мислиш, че случващото се е истинско. Тук имам предвид нещо като историята на Тим Рот в тоалетната от Глутница кучета.

Вчера бях на закриването на феста и отново се сетих за това - в една сцена от филма на Фатих Акин мацката се качва на покрива, за да вземе скрития по-рано там пистолет. Не показаха самото взимане, а как тя върви бавно и се оглежда. Това би направил човек наистина.

Освен това героите във Вода за слонове никак не са разгърнати. Много, много имена и нищо, с което да ги свързваш. Няма и кой от тях да ти стане близък. Една блудкава любовна история, на фона на която се развива действието. И пътуващ цирк.

Много кино имаше в тая книга. Все едно беше сценарий. Представях си точно сцените и те бяха от тъп американски филм, направен набързо.

Издава я БАРД, корицата е евтина и твърде безвкусна, хартията е вестникарска, а шрифтът - отегчителен. Самата книга - също.

14 March 2008

a good graphic designer

Когато един човек се самоопределя като good graphic designer, вероятно става въпрос или за самовлюбен глупак, или за интересен пич със страхотно чувство за хумор.

Не знам какъв е случаят тук, но момчето наистина разбира от дизайн - на сайта му има чудесни проекти, лога, плакати, визитки и корици за книги.


12 March 2008

from typeface concept to a marketable font


Във връзка с предишния постинг - днес I Love Typography публикува статия на Kris Sowersby за това как се създава един шрифт.

the Oscars of type design


Може би сте попадали на чудесните статии за шрифотове в Groove Manifesto.
Наскоро прочетох тази и оттогава обръщам специално внимание на буквите, които чета.

Днес попаднах на постинг, в който са събрани някои от най-добрите шрифотове, получили наградата Typographica за 2007. Наричат я the Oscars of type design и това, което ме впечатли, е, че от тази година те правят следното разграничение:

Тhe description has evolved from “fonts” to “typefaces”. Yes, there is a difference. Mark Simonson explains it best:
The physical embodiment of a collection of letters (whether it’s a case of metal pieces or a computer file) is a font. When referring to the design of the collection (the way it looks) you call it a typeface.

Тук може да разгледате посочените за най-добри typefaces за 2007.

08 March 2008

дъга



Rainbow in your hand е малка книжка от 36 страници, създадена от японския режисьор и копирайтър Masashi Kawamura.