read & release

Когато в гимназията за първи път научих за буккросинга, идеята ми допадна - светът е една голяма библиотека, книгите са не предмети, а същества, които искат да пътуват и да се срещат с нови хора, затова нека ги пуснем на свобода!

Имаше обаче няколко неща, които не разбирах:

- Какво му е якото на това да намериш някъде каква да е книга? Че кой чете какви да е книги? Разбирам, че това е част от тръпката, но тук неволно ми изникват няколко въпроса: ами ако не харесам автора, ако темата/ жанрът не ме интересува, ако просто вече съм чела конкретното заглавие?

- Не ми се струва логично да пускам завинаги книгите си, или поне не тези, в които съм намерила нещо. Едно от най-хубавите неща на това да имаш голяма домашна библиотека е именно възможността да си правиш малки справки, да се подсещаш за неща, или просто да се поровиш в отдавна прочетените страници, от където несъмнено ще те лъхнат спомени. Това важи с особена сила за изданията, в които си подчертавал, отбелязвал или дописвал по нещо.

- И последно: как можеш да твърдиш, че "пускаш книгите на свобода", когато им слагаш номер, регистрираш ги в сайт и после следиш къде ходят и с кого си общуват?

Това са си само моите мисли. Заедно с тях имам и едно наум - наясно съм, че много хора са истински фенове на идеята и тази практика е част от ежедневието им.

Реших да се свържа с Милена Златарова, 38-годишната първа виола на Софийската филхармония и една от най-запалените буккросъри в България, за да разбера как гледа тя на нещата.


Какво му е якото на буккросинга?
Буккросинг е едновременно игра и световен литературен клуб. Регистрирането, подготвянето на една книга за освобождаване (поставянето на съответните етикети и номера, с който е регистрирана), избирането на подходящо място за оставяне, очакването някой да я намери представляват част от тръпката на играта. Отделно на сайта на Bookcrossing.com се организират масови игри като освобождаване на книги с определена тематика, на определени места, в определен ден и т.н.

За мен най-якото в буккросинга е това, че променя изцяло перспективата, в която човек гледа книгите. Книгата излиза извън рамките на материална стока, която се купува и притежава. Концепцията за библиотека напуска представата за лавиците в дома ни и се превръща в глобално понятие.

Как е организирано цялото нещо?
При регистрацията на сайта на Bookcrossing.com всеки получава страница на своя профил и виртуална лавица, на която може да регистрира книгите си. Всяка книга получава уникален номер. Впоследствие, при въвеждането на този номер на сайта, читателят получава достъп до цялата история на книжния екземпляр - къде е пътувал, на какви места е бил оставян, какви са мненията на читателите му.

Изборът на заглавия зависи от предпочитанията на собственика им. Пускат се както любими книги, така и книги, останали непрочетени или отдавна неотгърнати. В идеалния случай, при намирането на пътуваща книга, е хубаво да въведем нейния номер на сайта дори ако нямаме намерение да я четем.

Защо книгите хем “се пускат на свобода”, хем после движението им се следи на сайта?
Номерът, с който е регистрирана книгата, не ограничава нейното движение, нито определя съдбата й. Номерът представлява по-скоро паспорта на дадена книга. Той я дарява с уникална идентичност и я изважда от анонимността. Може да бъде сравнен и с опознавателните пръстени, слагани на птиците, за да се проследи тяхната миграция и ежедневни навици. Така всяка книга запечатва своята история.

Имаш ли представа колко са българите, които участват активно?
Може би има около двайсетина български буккросъри, които освобождават книги. Останалите само са се регистрирали, без реално да практикуват идеята.

Колко често и как точно практикуваш?
В последно време рядко пускам книги, повече се занимавам с другите разновидности на обмена (букрингс). Пътуваща книга съм намирала само веднъж в Италия.

Случвало ли ти се е да купиш второ копие за себе си на някоя любима книга, която вече не е при теб?
Обикновено второто копие го купувам още преди да пусна книгата :-)

Цялото това нещо учи ли те на нещо друго?
Когато участваш в буккросинг, четенето престава да е самотно занимание, а се превръща в част от нишките, които свързват всички четящи хора по света. Благодарение на буккросинга се запознах с много хора, готови безвъзмездно да дават и споделят книгите си. Вдъхновена от техния пример, се научих повече да давам. Четенето вече не е само четене, а е и споделяне.

Какво е книгата и какво е нейното бъдеще?
Книгата е посредник между вътрешните светове на хората. Книгите са безсмъртни, така че докато има човечество, ще ги има и тях.