25 June 2009

daydreaming

Изключително много ме вълнува въпросът каква роля играе корицата на една книга що се касае до възприемането й като продукт и доколко влияе на представата, която си създаме за нея като текст, както и на решението ни дали да я купим и въобще прочетем.

Сега вижте една след друга американската и британската корица на сборника с разкази за деца The Daydreamer на Иън Макюън, издаден за първи път преди точно 15 години.



Забележително е как само се променя внушението!

Е, аз със сигурност предпочитам първата, но втората също ми харесва, защото ми напомня на ето това чудесно видео:

Le Sens Propre from Cisma on Vimeo.

4 коментара:

nikru said...

Бистра, да знаеш, че почти ми открадна поста! : ) в момента я чета книжката и моето издание е британското. неговата корица повече отива на текста, понеже въпросният Питър е по-скоро замечтано меланхоличен, а американскта корица създава усещането за детето пакостник, което не може да стои на едно място. а чисто като корица и аз предпочитам първата : )

el said...

Първата корица ме грабва веднага;) За мен кориците имат значение. Случвало ми се е, неведнъж, да се влюбя в корица и заради това да си взема книгата и после никога не съм съжалявала. Освен това, като се замисля дори и малко по въпроса, установявам, че хитрата, красива, вдъхновена корица говори много за издателството и неговата политика. Ако са се постарали да направят корица, която е истински подходяща "дреха" за книгата, то много е вероятно да подбират и литературата, която издават със същото внимание и отношение. В който случай корица, която харесвам = книга, която ще се радвам да прочета:)

Бистра said...

е, ники, постът беше по-скоро поздрав към тебе, защото видях, че я четеш :-)

nikru said...

ааа, тенк ю :)))