те пътуват

В предишния си пост споделих накратко резервите, които имам към буккросинга. Преди един-два месеца обаче открих нещо, което наистина ми допадна – практиката book ring.

Ето как работи това нещо: някой има книга, която иска да сподели с други; регистрира се на определен сайт и във форума му пуска тема, че я предлага; тези, които имат интерес, се записват и постепенно се оформя списък; хората си препращат един на друг книгата в балончест плик и когато последният желаещ я прочетете, я връщана собственика й.

Защо идеята ми харесва:

- Много хора намират книгите за скъпи и твърдят, че не могат да си позволят да си ги купуват. По този начин обаче съвсем безплатно могат да прочетат всички горещи заглавия, за които хората около тях говорят. Стига да имат късмет, разбира се.

- Човек сам решава за какво и кога да се запише. Обикновено книгите пътуват по няколко месеца, така че ако си зает с работа, местиш се в нов апартамент или просто не си в настроение за даден автор, можеш да се запишеш по-нататък.

- На мен лично често ми се случва да си купувам не особено стойностни книги, въпреки че понякога са препоръчани (от медии или приятели), че са спечелили престижни награди или че просто са ми се сторили готини. В този случай ми се струва естествено да ги предложа на някой друг, който също е имал интерес към тях, за да му спестя някой лев.

- И обратното – понякога искам да споделя с колкото се може повече хора някоя книга, която ми е харесала. В един специализиран сайт за четящи това не е никак трудно.

- И за финал – хубаво е, че накрая книгите се връщат. Е, малко поомачкани и раздърпани, но аз съм сигурна, че на тях това им харесва. Че кой би искал да си стои на тихо и кротко в библиотеката до края на дните си?

Добрата новина – и вероятно с това трябваше да започна – в България съществува малко букринг общество! Сайтът им се казва „Предай нататък книга” и скоро навърши годинка! Бързам да честитя рождения ден на Тони, една от създателките на проекта, и да я попитам това-онова.


Моля, представи се накратко.
Казвам се Антоанета. На 33 години съм. Живея в Димитровград заедно със семейството си. Работя като съдия – но не футболен. Освен книгите обичам фотографията, правя разни неща със снимки и хартия – занимавам се с почти непознатия в България scrapbooking.

Как се появи този сайт?
Идеята се роди в темата „Литературен клуб” във Forum.Bg-Mamma, в която тема споделяхме впечатления от прочетени книги. Именно там се запознах, макар и задочно, с Милена - sweetkids_mama, от която научих за движението Вookcrossing, регистрирах се, прегледах форумите в сайта. Идеята за пускането на книги „на свобода” принципно ми допадна, но не можех да си представя как би могла да се реализира в България. Когато обаче научих за т.н. book rings, се запитах дали не бихме могли да приложим именно тази идея. Започнахме разговор за това в темата и решихме да опитаме. Първоначално създадохме блог, но когато се убедихме, че той не е особено удачна форма за начинанието ни, се преместихме във форума, където реализирахме и продължаваме да реализираме замисъла си.

Имаш ли представа колко души участват активно и какви и колко са пътуващите книги към момента?
В момента имаме около 130 членове, но може около половината от тях участват наистина активно. Пътували са около 300 книги. Когато обаче някоя книга се завърне при собственика си, в повечето случаи темата се затваря. Така че в момента пътуват може би около 200 книги.

С какви проблеми сте се сблъсквали досега?
С доста по-малко, отколкото очаквах. Освен разни технически неуредици с форума, които възникват от време на време, единственият проблем е, че някои потребители като че ли не отдават нужното внимание и не се ангажират в достатъчна степен с начинанието. Все пак, включвайки се във форума, поемаш и съответен ангажимент – да проследяваш темите, в които си се записал, да прочиташ и изпращаш своевременно книгите и т.н. Но пък става въпрос за наистина изключително малко потребители в сравнение с общия брой, така че дори и това не е особен проблем.

На какво учи този вид практика в по-широк смисъл?
Учи ни на споделяне. Когато едно удоволствие бъде споделено, то придобива съвсем нови измерения. Освен това този вид практика разширява кръгозора ти и разчупва рамките на навиците. Прочиташ книги, към които принципно не би посегнал. Просто защото вече имаш изграден стереотип на четене и предварителни представи какво би ти харесало и какво не. Благодарение на начинанието аз лично, а, предполагам и останалите, прочетохме наистина страхотни книги, на които едва ли бихме попаднали иначе.

Промени ли се начинът, по който гледаш на книгите?
Да, определено. Собственическото ми отношение към тях, ценността на книгата като притежание сякаш загубиха смисъл за мен. Станах по-щедра, по-раздаваща се. Колкото повече получавам, толкова повече ми се иска да дам.

Как виждаш бъдещето на книгата?
Аз наистина вярвам, че книгата ще просъществува. Защото няма друго такова усещане като потапянето в хубава книга.