където са дивите неща

Една от най-обичаните детски книжки на света е Където са дивите неща на 81-годишния нюйоркчанин Морис Сендак. Това, че не е преведена на български, със сигурност е лишило много деца от нещо изключително ценно. Книгата е класика и познавам хора, които твърдят, че без нея животът им не би бил същия.

Издадена е за първи път в САЩ през 1963 от Harper & Row, които през 1990 се обединяват с британското издателство William Collins, Sons & Co, за да създадат заедно HarperCollins.

Където са дивите неща е предназначена за деца в детска градина, но както повечето "важни" книги, остава обичана и четена до края на живота.

Барак Обама например твърди, че това е една от любимите му книжки и дори я чете на глас в Белия дом този Великден:



2009 е годината, в която интересът към Дивите неща се възражда. Причината е, че на 16 октомври е премиерата на екранизацията на Спайк Джоунс. Това със сигурност е едно от най-чаканите - и от деца, и от възрастни - заглавия за тази година! От мен също, трейлърът изглежда супер:



Тъй като, както казах, книжката не е издавана на български, си я поръчах на английски. Оказа се една доста сладка малка книжка с четири коли и необичаен формат.

Историята е следната: малкият Макс обича да прави бели и една вечер майка му го изпраща в леглото без вечеря. Той се подсмихва зловещо и започва да си представя, че стаята му се превръща в гора! Качва се на кораб и потегля към непознатите диви земи, където го посрещат цял куп чудовища. Той става техен цар и всички си живеят славно! Една вечер обаче на него му става самотно и му се приисква отново да бъде най-обичаният от някого. Замирисва му на вкусна вечеря, затова зарязва царството си, качва се обратно на кораба и се връща в стаята си, където топлата храна го очаква.








Най-забавното оставих за накрая!
В началото на май тази година, след хиляди отлагания, американският илюстратор Кори Годби, който също е един от онези хора, чийто живот не би бил същия без Където са дивите неща, стартира проектът Terrible Yellow Eyes. Художници от цял свят изпращат рисунките си, вдъхновени от историята на Морис Сендак, за да отпразнуват заедно любовта си към книжката! Любим!

daydreaming

Изключително много ме вълнува въпросът каква роля играе корицата на една книга що се касае до възприемането й като продукт и доколко влияе на представата, която си създаме за нея като текст, както и на решението ни дали да я купим и въобще прочетем.

Сега вижте една след друга американската и британската корица на сборника с разкази за деца The Daydreamer на Иън Макюън, издаден за първи път преди точно 15 години.



Забележително е как само се променя внушението!

Е, аз със сигурност предпочитам първата, но втората също ми харесва, защото ми напомня на ето това чудесно видео:

Le Sens Propre from Cisma on Vimeo.

те пътуват

В предишния си пост споделих накратко резервите, които имам към буккросинга. Преди един-два месеца обаче открих нещо, което наистина ми допадна – практиката book ring.

Ето как работи това нещо: някой има книга, която иска да сподели с други; регистрира се на определен сайт и във форума му пуска тема, че я предлага; тези, които имат интерес, се записват и постепенно се оформя списък; хората си препращат един на друг книгата в балончест плик и когато последният желаещ я прочетете, я връщана собственика й.

Защо идеята ми харесва:

- Много хора намират книгите за скъпи и твърдят, че не могат да си позволят да си ги купуват. По този начин обаче съвсем безплатно могат да прочетат всички горещи заглавия, за които хората около тях говорят. Стига да имат късмет, разбира се.

- Човек сам решава за какво и кога да се запише. Обикновено книгите пътуват по няколко месеца, така че ако си зает с работа, местиш се в нов апартамент или просто не си в настроение за даден автор, можеш да се запишеш по-нататък.

- На мен лично често ми се случва да си купувам не особено стойностни книги, въпреки че понякога са препоръчани (от медии или приятели), че са спечелили престижни награди или че просто са ми се сторили готини. В този случай ми се струва естествено да ги предложа на някой друг, който също е имал интерес към тях, за да му спестя някой лев.

- И обратното – понякога искам да споделя с колкото се може повече хора някоя книга, която ми е харесала. В един специализиран сайт за четящи това не е никак трудно.

- И за финал – хубаво е, че накрая книгите се връщат. Е, малко поомачкани и раздърпани, но аз съм сигурна, че на тях това им харесва. Че кой би искал да си стои на тихо и кротко в библиотеката до края на дните си?

Добрата новина – и вероятно с това трябваше да започна – в България съществува малко букринг общество! Сайтът им се казва „Предай нататък книга” и скоро навърши годинка! Бързам да честитя рождения ден на Тони, една от създателките на проекта, и да я попитам това-онова.


Моля, представи се накратко.
Казвам се Антоанета. На 33 години съм. Живея в Димитровград заедно със семейството си. Работя като съдия – но не футболен. Освен книгите обичам фотографията, правя разни неща със снимки и хартия – занимавам се с почти непознатия в България scrapbooking.

Как се появи този сайт?
Идеята се роди в темата „Литературен клуб” във Forum.Bg-Mamma, в която тема споделяхме впечатления от прочетени книги. Именно там се запознах, макар и задочно, с Милена - sweetkids_mama, от която научих за движението Вookcrossing, регистрирах се, прегледах форумите в сайта. Идеята за пускането на книги „на свобода” принципно ми допадна, но не можех да си представя как би могла да се реализира в България. Когато обаче научих за т.н. book rings, се запитах дали не бихме могли да приложим именно тази идея. Започнахме разговор за това в темата и решихме да опитаме. Първоначално създадохме блог, но когато се убедихме, че той не е особено удачна форма за начинанието ни, се преместихме във форума, където реализирахме и продължаваме да реализираме замисъла си.

Имаш ли представа колко души участват активно и какви и колко са пътуващите книги към момента?
В момента имаме около 130 членове, но може около половината от тях участват наистина активно. Пътували са около 300 книги. Когато обаче някоя книга се завърне при собственика си, в повечето случаи темата се затваря. Така че в момента пътуват може би около 200 книги.

С какви проблеми сте се сблъсквали досега?
С доста по-малко, отколкото очаквах. Освен разни технически неуредици с форума, които възникват от време на време, единственият проблем е, че някои потребители като че ли не отдават нужното внимание и не се ангажират в достатъчна степен с начинанието. Все пак, включвайки се във форума, поемаш и съответен ангажимент – да проследяваш темите, в които си се записал, да прочиташ и изпращаш своевременно книгите и т.н. Но пък става въпрос за наистина изключително малко потребители в сравнение с общия брой, така че дори и това не е особен проблем.

На какво учи този вид практика в по-широк смисъл?
Учи ни на споделяне. Когато едно удоволствие бъде споделено, то придобива съвсем нови измерения. Освен това този вид практика разширява кръгозора ти и разчупва рамките на навиците. Прочиташ книги, към които принципно не би посегнал. Просто защото вече имаш изграден стереотип на четене и предварителни представи какво би ти харесало и какво не. Благодарение на начинанието аз лично, а, предполагам и останалите, прочетохме наистина страхотни книги, на които едва ли бихме попаднали иначе.

Промени ли се начинът, по който гледаш на книгите?
Да, определено. Собственическото ми отношение към тях, ценността на книгата като притежание сякаш загубиха смисъл за мен. Станах по-щедра, по-раздаваща се. Колкото повече получавам, толкова повече ми се иска да дам.

Как виждаш бъдещето на книгата?
Аз наистина вярвам, че книгата ще просъществува. Защото няма друго такова усещане като потапянето в хубава книга.

read & release

Когато в гимназията за първи път научих за буккросинга, идеята ми допадна - светът е една голяма библиотека, книгите са не предмети, а същества, които искат да пътуват и да се срещат с нови хора, затова нека ги пуснем на свобода!

Имаше обаче няколко неща, които не разбирах:

- Какво му е якото на това да намериш някъде каква да е книга? Че кой чете какви да е книги? Разбирам, че това е част от тръпката, но тук неволно ми изникват няколко въпроса: ами ако не харесам автора, ако темата/ жанрът не ме интересува, ако просто вече съм чела конкретното заглавие?

- Не ми се струва логично да пускам завинаги книгите си, или поне не тези, в които съм намерила нещо. Едно от най-хубавите неща на това да имаш голяма домашна библиотека е именно възможността да си правиш малки справки, да се подсещаш за неща, или просто да се поровиш в отдавна прочетените страници, от където несъмнено ще те лъхнат спомени. Това важи с особена сила за изданията, в които си подчертавал, отбелязвал или дописвал по нещо.

- И последно: как можеш да твърдиш, че "пускаш книгите на свобода", когато им слагаш номер, регистрираш ги в сайт и после следиш къде ходят и с кого си общуват?

Това са си само моите мисли. Заедно с тях имам и едно наум - наясно съм, че много хора са истински фенове на идеята и тази практика е част от ежедневието им.

Реших да се свържа с Милена Златарова, 38-годишната първа виола на Софийската филхармония и една от най-запалените буккросъри в България, за да разбера как гледа тя на нещата.


Какво му е якото на буккросинга?
Буккросинг е едновременно игра и световен литературен клуб. Регистрирането, подготвянето на една книга за освобождаване (поставянето на съответните етикети и номера, с който е регистрирана), избирането на подходящо място за оставяне, очакването някой да я намери представляват част от тръпката на играта. Отделно на сайта на Bookcrossing.com се организират масови игри като освобождаване на книги с определена тематика, на определени места, в определен ден и т.н.

За мен най-якото в буккросинга е това, че променя изцяло перспективата, в която човек гледа книгите. Книгата излиза извън рамките на материална стока, която се купува и притежава. Концепцията за библиотека напуска представата за лавиците в дома ни и се превръща в глобално понятие.

Как е организирано цялото нещо?
При регистрацията на сайта на Bookcrossing.com всеки получава страница на своя профил и виртуална лавица, на която може да регистрира книгите си. Всяка книга получава уникален номер. Впоследствие, при въвеждането на този номер на сайта, читателят получава достъп до цялата история на книжния екземпляр - къде е пътувал, на какви места е бил оставян, какви са мненията на читателите му.

Изборът на заглавия зависи от предпочитанията на собственика им. Пускат се както любими книги, така и книги, останали непрочетени или отдавна неотгърнати. В идеалния случай, при намирането на пътуваща книга, е хубаво да въведем нейния номер на сайта дори ако нямаме намерение да я четем.

Защо книгите хем “се пускат на свобода”, хем после движението им се следи на сайта?
Номерът, с който е регистрирана книгата, не ограничава нейното движение, нито определя съдбата й. Номерът представлява по-скоро паспорта на дадена книга. Той я дарява с уникална идентичност и я изважда от анонимността. Може да бъде сравнен и с опознавателните пръстени, слагани на птиците, за да се проследи тяхната миграция и ежедневни навици. Така всяка книга запечатва своята история.

Имаш ли представа колко са българите, които участват активно?
Може би има около двайсетина български буккросъри, които освобождават книги. Останалите само са се регистрирали, без реално да практикуват идеята.

Колко често и как точно практикуваш?
В последно време рядко пускам книги, повече се занимавам с другите разновидности на обмена (букрингс). Пътуваща книга съм намирала само веднъж в Италия.

Случвало ли ти се е да купиш второ копие за себе си на някоя любима книга, която вече не е при теб?
Обикновено второто копие го купувам още преди да пусна книгата :-)

Цялото това нещо учи ли те на нещо друго?
Когато участваш в буккросинг, четенето престава да е самотно занимание, а се превръща в част от нишките, които свързват всички четящи хора по света. Благодарение на буккросинга се запознах с много хора, готови безвъзмездно да дават и споделят книгите си. Вдъхновена от техния пример, се научих повече да давам. Четенето вече не е само четене, а е и споделяне.

Какво е книгата и какво е нейното бъдеще?
Книгата е посредник между вътрешните светове на хората. Книгите са безсмъртни, така че докато има човечество, ще ги има и тях.

novel at its best

Сянката на вятъра, Карлос Руис Сафон. Издателство Изток-Запад, 2007. Превод от испански: Светла Христова

Винаги ми е много интересно откъде от време на време изскачат толкова добри романи, за които дори не съм чувала! Този не е за пропускане, честно! Особено за книжните мишчици.

За писане на лично ревю нямам време, но вижте това тук.

oh, Darren

Отдавна не ми е било толкова трудно да пиша пост.

Драмата беше, че:
а) за чудесния Дарън Хагър разбрах единствено, че е британец;
б) той има толкова, толкова невероятни корици (като дизайнер и като арт директор), че ми беше направо невъзможно да избера 3-4 за тук.

наградата IMPAC

Виждам, че Жанет 45 продължава със силните заглавия от поредицата Отвъд - днес, 3 юни, в кафенето Onda срещу Руската църква от 7pm е премиерата на романа на Рауи Хадж Играта на Де Ниро, на чиято корица гордо стои надписът IMPAC за 2008.

Този път няма да говоря за съдържанието на книгата, а за отличието, с която романът гордо се представя - Международната дъблинска литературна награда IMPAC. Нея отдавна си я бях набелязала като тема, защото я намирам за твърде любопитна, а и сега моментът е особено подходящ - съвсем скорo, по-точно на 11 юни, всички ще разберем коя е книгата-победител за 2009.

И така, наградата IMPAC е основана в столицата на Ирландия през 1994 по общата инициатива на Градския и Общинския съвет на Дъблин и компанията за системи с интегриран контрол IMPAC. На сайта на компанията пише, че идеята да подкрепят литературата в най-широк смисъл е тяхна и дошла след "откритието", че това, което свързва служителите й по цялия свят, е именно любовта към книгите, ха!

Тук е моментът да спомена, че наградата е на стойност 100'000 евро и това със сигурност е най-голямата сума, давана на една-единствена белетристична творба, написана или преведена на английски език!

Правилата за участие са следните - за да участва една книга в надпреварата за 2009 например, тя трябва да е издадена за първи път в периода 1 януари - 31 декември 2007, ако е написана на английски, или в периода 1 януари 2003 - 31 декември 2007, ако е написана на друг език, а издаването на английския превод отново трябва да е две години назад.

Тъй като наградата е основана през 1994, първият победител е обявен през 1996 и това е австралиецът Дейвид Малуф.

Номинациите се определят по уникален и доста любопитен начин - всяка библиотека в столицата или голям град на коя да е държава може да предложи до три значими заглавия. Наградата се присъжда всяка година през юни, като "дългият" (или пълният) списък се обявява през октомври/ ноември, а "краткият" (до 10 заглавия) - през март/ април. Международното жури от 5 члена се променя всяка година - именно то определя "краткия" списък и победителя. Който, повтарям, получава 100'000 евро! (А ако книгата е преводна, гледайте какво нещо, авторът взима 75'000, а преводачът - 25'000!)

С това чудесата на IMPAC не свършват - през 2000 година компанията стартира още един свой проект - Международната награда IMPAC за млади автори. Участниците са на възраст между 14 и 18 години от страните Чехия, Малайзия, Тайланд и САЩ. Предадените работи задължително трябва да бъдат на английски. В различните държави наградата се обявява в периода януари - май, за да могат победителите да идат лично в Дъблин за връчването на наградата IMPAC "за възрастни". Разбира се, тъй като са малолетни, родителите им ги придружават на бляскавите церемонии.

И така, списък с всички номинирани и наградени писатели за тази чудна награда можете да намерите тук, а победителят за 2009 ще бъде обявен на 11 юни. На кого да стискам палци, не знам - повечето автори са непознати за България, но както виждаме, Жанет 45 издава миналогодишния победител. С две думи - надежда има!