9 зайци

Отдавна се каня да пиша за тази книга, защото с нея имах голямо преживяване; чрез надничането в душата на една жена, познах себе си.

Не помня кой беше казал, че поезията не се слуша, а се подслушва. Този текст, макар и с повече проза, се възприема точно така. Той е много личен и създава усещането за почти изцяло автобиографичен. Има - сигурно - известна доза фикционалност, но повечето неща са казани толкова отвътре, че няма как да не са лично преживяни. Засега оставям настрана факта, че голяма част бяха и мои лични преживявания.

Формално книгата е разделена на две части - в първата героинята - Манда - е на 6 години и прекарва лятото в бабината къща на морето, а във втората вече е порастнала, има един неуспешен брак, 18-годишен син, богат житейски, артиситичен и духовен опит. И много духовни проблеми за решаване.

Първата част е ужасно забавна. Манда прави пакости, а баба й я тормози и бие. Малката задава въпроси за Бог на монахините, опитва се да проумее какво са доброто и злото, какво означава любовта и това са въпроси, които остават и за възрастните; Манда има и от онези големи детски преживявания, които по-натам сякаш забравяме.

Тогава за първи път разбрах, че в болката съм сама. Тя ме отделя и не мога да сбъркам къде свършвам и къде започва светът. Когато съм щастлива, нямам граници, но болката си е само моя.

И при разговора си с монахините за Бог:

Почувствах, че навлизам в нещо, което не разбирам. Усещах истината някъде в себе си, но не можех да я изразя. Всичко ме засърбя. Стана ми тясно. Исках да скачам, да тичам и казах на Майката, че отивам долу да се изкъпя. Ефросиния кимна.

Втората част на книгата представлява метатекст към първата и в голямата си част напомня на личен дневник.

Манда вече е на 46 и е ужасно, ужасно объркана. Понякога не е, но това е за кратко. Има готови истини в главата си (например "всичко е едно"), но понеже не ги е преживяла, ги търси нарочно и затова ги намира.

Втората част проследява няколко етапа от живота й - постоянното люшкане, като до края няма изгледи това да се промени. Самата героиня, а вярвам и авторка, е сляпо обсебена от търсенето на Истината. В което впрочем ужасно я разбирам.

В един момент тя се опитва да влезе в себе си, но там е тъмно, мръсно, чуждо. Изпитва тъгата по навик и се страхува от това да бъде радостна, да се отпусне и да живее директно. Това я кара непрестанно да се обвинява, а страданието се засилва, когато получава обвинения и отвън - от устата на най-близките си. Осъзнава, че 14-годишният й брак е бил една пародия; че тя през цялото време се е опитвала да влезе в балончето с очаквания на мъжа си; че когато разглежда снимки, вижда себе си в роли, които е била принудена да играе - ролята на майка, съпруга, пътешественичка, интелектуалка. Но никога на Себе си. Защото самата тя не знае какво означава това.

Манда е пътешественичка в отношението си към света и смята, че трябва да се отвориш към него, за да го поемеш. В рамките на тази сравнително тънка книга се споменават пътувания до Париж, Лисабон, Санкт Петербург, Москва, Осака, Ковачевица, Доминика, Австралия, Виена.

Това е чудесно, но Манда е пътешественичка и в света на духовното - в различните периоди се занимава с медитация Кундалини, психоанализа, Ошо, Рейнбоу, тай-чи, йога, динамична медитация, дишане през чакрите, пушене на марихуана, Кастанеда, Гурджиевските танци, психодрама, дзен будизъм, калиграфия, техники за добро здраве и хранене. Всяко едно занимание й казва различни неща и това ужасно я обърква. Има преживявания, но не може съвсем да си ги обясни и сглоби в една голяма картина. И някак не осъзнава, че всички духовни практики нямат никаква стойност, ако не ги пренесеш в ежедневието си.

Така разсъждавам за нещата сега, затова този път не се впечатлих истински от приказките за Рейнбоу - държавата над държавите! Това е общност, която постоянно пътува и която отказва да заживее в Матрицата. Членовете й живеят в гората, ходят боси, не се къпят, ядат вегетарианска храна, занимават се с духовни практики, изхвърлят агресията си чрез викане, не се интересуват от индивидуалността, защото са пуснали егото си. В тази общност на подкрепа и братство "са предпазени от основните страхове - кой съм, откъде съм, защо съм".

Многото Истини на едно място са превърнали Манда в човек на крайностите. Когато страда от предменструален синдром например, тя е ужасно зла, изпитва омраза и дълбоко негодувание, у нея се събуждат агресията и големите изисквания. Научена е да мисли, че това е етап и просто трябва търпеливо да го изчака. Когато бурята премине, тя отново се чувства красива и добра. Манда се намира в постоянното люшкане на това да се обича и да не се обича. Да бъде съвършена и да си позволи да не бъде.

Има една глава, където си лежи на полянка край музея Албертина във Виена. Моменът е прекрасен, есенното слънце я огрява тук-и-сега, намира се в едно блаженство и безгрижие, но внезапно й хрумва, че някъде наоколо я чакат един чифт невероятни ботушки (тя е луда по обувки и за тях е готова на "всякакви подлости"). Следва кратка борба между това, което изпитва, и това, което смята, че би трябвало да изпитва.

Презирам се, защото не останах при по-изисканата представа за себе си: разточителната към времето и възможностите, загърбила представите, духовнта - отказала се от желания. Наблюдавам се, докато влизам и излизам от магазините, с обвинение към моите апетити.

Героинята е лакома, несмирена; не оценява това, което е направено, а гледа единствено към това, което предстои. Това я прави неспокойна и постоянно нащрек. За нея писането заема особено място в живота й - съмнява се дали ще пише пак, защото ако не го прави, сякаш не се брои, че живее. Води я желанието за ОЩЕ, а ОЩЕ убива.

Част от тревогите й извират от миналото. Всъщност в метакнигата - втората част - обяснява как и защо пише текста за детството - за да освободи миналото си и да преподреди това аз, с което е свикнала. "Пиша, за да спра да говоря за това, което вече знам.", споделя. Заедно с това животът й наистина се променя.

Има няколко глави, в които Манда е друга - свободна, силна, спокойна, дълбока, тиха, разбираща, непривързана; живее тук-и-сега, отговорна е към това, което създава, предава нататък, наблюдава, осъзнава. Това изглежда като нейният идеален образ в собствените й очи, може би отчасти се е случило със самата авторка, но съм склонна да гледам на това просто като на поредния етап.

"Коя е тази, която иска да пише?", пита я Учителят, в чиито думи познавам и своя бивш Учител. Знам, че не е хубаво един Учител да става бивш, но аз просто порастнах и от тази си гледна точка видях защо на Виргиния Захариева не й се получават нещата. Много от себе си прочетох в книгата - гоненето на цели, които някой друг ти поставя. И насилването да влезеш в съзнание, до което просто още не си дорасъл.


дано все пак не съм ви развалила удоволствието, нарочно се опитах да не споменавам детайли от сюжета; надявам се, че ще посегнете към книгата и ще я видите по свой начин; разбирам, че тя особено се харесва на някои

продължение

Спомняте ли си, когато през зимата ви показах тази книжка?

Наскоро излезе втора част - As Overheard in the Back of my Mind - No. 2. Автор отново е Кристофър Дейвид Райън.

на хартия

В рамките на два дни научих, че двама от най-популярните фотографи във фликър-средите издават книги на хартия.

Лори Андрюс (a.k.a. The 10 cent designer) е вътрешен дизайнер, фотограф и артист и живее в Канада. Известна е със снимките си без глави.

Книгата й се казва Illuminations и ще бъде self-издадена чрез Blurb. Лори замисля книгата като коледен подарък за всичките й клиенти. Липсата на текст според мен е минус предвид конкретните снимки. Можете да разгледате тук.


Кевин Мередит (a.k.a. lomokev) е англичанин и живее в Брайтън, защото там може да се разхожда пеша, да кара колело навсякъде и да плува в океана през цялата година. (тази снимка например е от традиционното коледно плуване, когато водата е 6-7 градуса!)

Книгата се казва Hot Shots и освен така популярните снимки, включва съвети за начинаещи, като целта й е да разбие на пух и прах мита, че хубавите снимки стават само със скъпи професионални апарати. Кевин използва всякакви сапунерки и обича да снима lomo, като очевидно се справя много добре, защото печели второ място на Lomolympics в Токио и трето място на Lomographic World Congress във Виена.

Излизането на книгата се бави от цели три години, но тя най-после е факт и вече може да се поръчва от британския Амазон. За издател Кевин избира rotovision - английско издателство, което се занимава най-вече с фотография и графичен дизайн.

15

В днешния брой на Капитал ще има подаръци. Поводът е 15-годишнината на вестника. В найлончето ще има dvd с 15 късометражни филма, специално заснети за случая и приложение с откъси от книгата "К15. Невидимата история на "Капитал".

Създаден е и специален сайт, където всяка седмица онлайн ще излизат по две филмчета, режисирани от някои от най-популярните имена в съвременното българско кино, театър и въобще изкуство.

Повече за проекта - от Капитал.

международен литературен фестивал в берлин

Днес е предпоследният ден на Международния литературен фестивал в Берлин. Тази година той се провежда за осми пореден път. В рамките на 12 дни приютява около 130 писатели от 50 страни и кани гостите си на над 300 литературни четения, премиери, дискусии.

Логото на фестивала - запетайката - е създадено през 2000 година и символизира свързаността на всичко в света. Целта на фестивала е да обедини литературата от различните страни; да представи нови непознати автори редом с най-популярните световни имена. Организаторите внушават идеята за връзката между прозата, поезията, политическите дискусии, детската и юношеската литература, филмовите адаптации на литературни произведения.

Тазгодишният фокус на фестивала е Африка. Поканени са утвърдени и по-млади автори на поезия и проза от континента; организират се различни дискусии и дебати по проблемите на африканската литература с цел нейното популяризиране.

Фестивалът има програма Световна литература (автори, избрани чрез специално жури), Калейдоскоп, Световна литература за деца и юноши, Отражения, Нови германски гласове, както и програма за музика и изкуство. Повече информация можете да намерите тук.

Тази година България е представена от Цветан Тодоров и Илия Троянов. Георги Господинов явно също е там, защото тези дни написа хаплива статия по темата за Дневник.

критика към издателите на е-книги

Насред големия дебат е или не е електронното книгоиздаване издаването на бъдещето, вчера в Dear Author излезе критичен пост относно нещата, които електронните издатели трябва да променят още днес - за да направят бизнеса си по- полезен и популярен.

Във връзка със самите продукти се посочват недостатъци на достъпа до вече купените книги - например какво правиш, когато нещо фатално се случи с компютъра/ устройството ти за четене на книги? Не се бях замисляла, но действително щом книгата вече е купена веднъж, значи би трябвало да можеш да си я свалиш отново винаги, а също и сайтовете да предлагат възможността всичко да се свали накуп при нужда. От друга страна този морален закон не би важал при хартиено книжно тяло, но нали именно това са предимствата на дигиталните книги, ха.

Другата голяма критика към днешния пазар е свързана с начина на плащане. Амазон е относителни сигурен, но какво да кажем за малките неизвестни онлайн книжарници? Най-подходящо е плащането чрез PayPal, което освен че е по-надеждно, спестява време в попълване на имена и номера на картата по различни сайтове.

Разбира се, добре е да има wishlist, gift certificate и други подобни тънкости за зарибяване на клиенти.

Вярвам, че лека-полека издателите ще ги изгладят тези неща; ако не друго, пазарът ще ги принуди.

„Нека ти разкажа”...

... за една книга, която те кара да се усмихваш тихичко, докато четеш.

В „Нека ти разкажа” психотерапевтът Хорхе, по прякор Дебелия, помага на Демиан да намери отговор на най-важните житейски въпроси – Кой съм? Къде отивам? С кого?, като му разказва приказки, притчи и анекдоти. В началото историите на Хорхе изглеждат налудничави като самия него, но постепенно Демиан свиква с тях, приема ги и разбира какво всъщност искат да му кажат – всеки се ражда, живее и умира сам; всеки сам прави изборите си и носи последствията от тях; всичко е възможно, когато вярваш в себе си; живееш истински само, когато обичаш. И себе си също.

Нека ти разкажа ще зарадва ума и душата на всеки, които оценява простичките отговор на големи екзистенциални въпроси. Написана повече на езика на чувствата и емоциите, отколкото на езика на разума, книгата извиква усмивки и сълзи с откровеността си.

Авторът Хорхе Букай е аржентинец, също психотерапевт, а книгите му печелят читателски сърца на повече от двадесет езика.

???

Кой премахна името на Мария от списъка в дясната лента на блога? Надявам се да е било без лошо чувство и тази грешка да бъда поправена в най-скоро време!

криси

чудно местенце

При vezira-putuva попаднах на въодушевен пост за една румънска книжарница.

Кокологии

Нали обещах ако прочета някоя книга на "Феникс" да споделя, та ето какво ми е виждането по въпроса:
„Кокология” 1 и „Кокология” 2 (изд. „Феникс”) от Японците Тадахико Нагао и Исаму Сайто имат няколко качества, които биха могли да ви накарат да посегнете към тях:
1. Забавни са
2. Помагат на човек да се опознае
3. Карат го да си задава още и още въпроси
4. Имат много приятен дизайн
И двете книги съдържат така наречените в психологията проективни тестове. По-просто казано това са занимателни игри, които задават на читателя наглед съвсем невинни въпроси свързани с нищо неподозиращи ситуации, чиито отговори разкриват интересни черти и особености на човешкия характер.
В конкретния случай тестовете-игри са разработени от психолог по всички правила на науката като използват символи, асоциации и други методи за изучаване на човешката психика. И всичко това докато читателят се забавлява.
Издателите получават „Отличен” за дизайна – изчистен и семпъл въпреки елементите разнообразяващи белите полета, добра възможност за почивка на очите и подходящи илюстрации към всяка игра.
Книгите са предназначени за масовата публика, така че нека изследователите на човешката душа не ги обвиняват в липса на дълбочина и други такива :-) И са подходящи не само за самотно четене, а и за забавление на групи :-)

Ето ми писаниците за "Словеса":
http://slovesa.net/?id=1734
http://slovesa.net/index.php?id=1737

Някой ако е ходил на "Поетики"-те да каже две приказки, моля :-)