още една забавна корица

Разглеждам си снимките от Щатите и попадам на разни неща. :-)

strand bookstore

Когато бях в Ню Йорк, приятелят ми ме заведе в Strand - най-голямата книжарница за секънд хенд.
Всички книги отвън струват по долар, но за да намериш нещо добро, каза ми, трябва доста да се поровиш.
Вътре обаче е нещо огромно - 3 или 4 етажа, всичко е разделено и всъщност доста подредено. Най-много време прекарахме при изкуствата, всякакви издания на всякакви теми.
Имаше даже няколко щанда, където не можеше да се влиза, ако си харесаш нещо, трябва да помолиш продавача да ти го покаже. Става въпрос за стари издания с кожени корици и миришещи на влага страници от миналите векове. :-)

Всъщност точно по това време излезе последния Хари Потър и аз се учудих, че в Strand имаше цели планини със секънд хенд издания на половин цена.

По румънското крайбрежие

Това лято отскокнах съвсем спонтанно до нашата северна съседка:) Просто бях на море в Каварна и решихме един ден да пропуснем плажа и да посетим Румъния по крайбрежието.Минахме през Вама Веке (Vama Veche) , което е страхотно местенце за къмпинг с много млади хора и все още незастроена площ...все още...На около 10 км по-навътре на румънска територия влязохме в гр. Мангалия.За тези, които не знаят, този град е втория по-големина черноморски пристанищен град в Румъния и е идентичен на Русе по големина и функции.Всъщност исках да ви покажа някои снимчици на един мини "Славейков", разположен пред театъра в Мангалия.

by Инчето.

Важно!

Колеги,

тия дни се свързах с г-н Г.Атанасов, който ми каза, че бележките за летния стаж трябва да се предадат за заверка на 17 септември от 13 до 17 ч. и следващите дни.

Не забравяйте!:)

100 photographs that changed the world

Това, което много ми харесва в американските книжарници, е че постоянно има намаления и можеш да намериш истински съкровица срещу смешна сума.
Това прекрасно издание ми струваше $5.99.

how to

Предполагам знаете, че Америка е страната на how-to книгите. Обикновено подминавам щанда и се смея. Днес обаче ми дойде в повече.

корица

Снощи ходихме в Barnes & Noble да си почетем и видях една много интересна корица.
Романът е чиклит, нещо като Сексът и градът, а на снмките от корицата е все авторката.

Зелената книга

от Божидар Кардалев

350 милиона тона хартия се използват всяка година в света. Благодарение на кампания на "Грийнпийс" обаче, все повече книгоиздатели отказват да бъдат част от порочния кръг.

Докато за едни, цената свързана със закупуването на книга, списание или друг продукт върху хартия все още касае само джоба, други осъзнаха наличието на една много по-висока цена (1 : 0 за отбор „Горичка”). Ако се чудите за какво говоря, вероятно не обръщате особено внимание на термометъра или прогнозата за времето. Ако все още се чудите за какво говоря ще е добре да продължите да четете.

Да! - браво на досетливия отбор „Горичка” - става въпрос за гло-бал-но-то затопляне. Виждам, че някой от отбор „Горичка” вече вдига ръка, явно иска да осветли съперниците си от отбор „Панелка” защо и как книгите и въобще хартията са свързани с глобалното затопляне. Да му дадем думата: „Хартията се произвежда почти изцяло от дървесина за набавянето, на която се изсичат дървета. Дърветата са основна спирачка за глобалното затопляне, защото поглъщат СО2 от атмосферата.”

Чудесно включване на отбор „Горичка”, но ето виждам друг от отбора има какво да каже: „Искам да дам един пример. За последната Хари Потър книга в САЩ щяха да бъдат изсечени близо 400,800 дръвчета. Вместо това обаче е използвана само рециклирана и FSC-сертифицирана хартия, което значи че…”

Но какво прави отбор „Панелка”, защо отмъкнаха микрофона на отбор „Горичка”? Нищо, да чуем какво искат да кажат: „Ъъ, вижте к’во.. ъъ .. Ъъъ.. тъкова.. ъъ” Съжалявам „Панелка”, но времето изтича, а и това не звучеше съвсем като научен довод. Да върнем топката на „Горичка”: „Да, ставаше въпрос за рециклираната и FSC-сертифицираната хартия. С рециклирането се избягва ненужно изсичане на дръвчета и се връща в обръщение хартия, която иначе би гнила отделяйки парникови газове. FSC-сертификацията пък означава, че на мястото на изсечените за хартия дръвчета се засаждат еквивалентен брой нови. У нас преобладават вносните продукти от FSC и рециклирана хартия, но ще има и все повече български такива…”

Из кампанията на "Грийнпийс" за зелено книгоиздаване:

• 350 милиона тона хартия се използват всяка година в света.
• Всеки две секунди загива гора с размера на футболно игрище.
  
• Най-силно засегнати са горите в Русия, Финландия и Канада.
  
• 45% от Boreal forest в Канада - една от най-древните гори в света, е превърната в сечище заради постоянно нарастващите нужди от хартия.
  
• Смята се, че 50% от дърводобива в Русия е незаконен.
  
• От 2000 г. досега 6 милиона книги са отпечатани на рециклирана хартия.

Ето някои издателства, които подкрепиха кампанията и печатат книгите си изцяло или отчасти на рециклирана или сертифицирана хартия:

Random House - Великобритания, Германия, Канада
Penguin - Великобритания, Канада
Egmont - Великобритания
Gallimard - Франция, Белгия

Автори, които подкрепиха кампанията:

Дж. К. Роулинг
Иън Ранкин
Гюнтер Грас
Изабел Аленде
Маргарет Атууд
Майкъл Ондатджи
Ян Мартел

От www.gorichka.bg

Borders

Бордърс е другата голяма верига книжарници в южна Флорида.
Днес прекрахме няколко часа там.

Ми наистина е много голяма. :-)

С Милена се разделихме на входа и си направихме среща в кафето. Аз се помотах половин-един час, разгледах, взех няколко книжки и се запътих към масата, където тя унесено четеше.
Взех си едно лате и седнах при нея.

Избрах си книжки, за които бях чела в интернет и които наистина са много популярни, но странно защо в България никой не издава.

Смятах просто да ги прегледам и евентуално да прочета няколко разказа от Мураками. Английският ми не е достатъчно добър, за да чета романи, мислех си.
Не знам как стана, но Eat, Pray, Love ме грабна и докато се усетя, вече бях прочела една трета от книгата. (Не че е нещо особено, просто се чете лесно.)

Всъщност започнах да пиша постинга, защото ми хрумна следното - много е странно, че американските книжарници служат и като библиотеки. С тази разлика, че ако искаш да си занесеш книгата вкъщи, трябва да минеш през касата. :-)

Once upon a time in Kavala - Part II

Здравейте, колеги, и от мен - Радостина.

Сега е мой ред да ви представя накратко как протекоха нещата на 3-тия Балканския форум за комуникация, проведен в Кавала, Гърция.Принципно, аз и Бистра решихме да напишем две версии, две различни гледни точки по една и съща тема:)И така...
Какво се получава, когато се съберат българи, албанци, македонци, турци, гърци и румънци на едно място?Хм...Става интересно!:) Отидох в Гърция с едни очаквания, а си тръгнах с наистина добри впечатления за нашите съседи.Всички сме балканци, в крайна сметка - именно това е и повод за следващата тема на Форума - Балканският синдром.

А тази година, презентациите бяха свързани с това, как нашите учебници по история, представят останалите балкански народи в нашата култура.Наистина, такава среща се оказа ползотворна, тъй като всяка една група студенти и преподаватели бяха се подготвили добре и представиха интересни материали, чрез които ние добихме, макар и бегла представа, как ни виждат нас- българите.Румънците, например, коментираха по-скоро историческата съдба на България, за разлика от гърците, които представиха някои отличителни черти на българския бит и култура.От наша страна, материалите, които бяхме подготвили предварително (т.е. двамата студенти по журналистика, 3-ти курс), съдържаха документален филм за отношенията ни с другите балкански народи, базирани на исторически факти, но и на събития от съвременността.Така стана ясно, че макар и конфликтите и войните на Балканите да са оставили черен отпечатък върху общата ни история, то в наши дни, музиката и фоклора, начина на живот, дори и храната, обединяват всички балканци в един общ стремеж към опознаване и сътрудничество помежду ни.Такава беше и атмосферата на Форума, такава и е целта на тези срещи - да комуникираме един с друг, да опознаем културата на другите, чрез пряк контакт с тях и да създадем една добра тенденция на интерактивност занапред.Не пропуснахме да представим и нашия фалуктет по сериозен и забавен начин:)Бистра и аз, се заехме със сериозната част, която представляваше основна информация за Университета и трите наши специалности, а Василена и Калина от PR-а, подготвиха едно по-нетрадиционно кратко филчме за мислите на един freshman, тепърва навлизащ в света на ФЖМК ;)

Комуникация със сигурност имаше:)Нови хора, нови мирогледи и идеи, нови приятели и контакти.Лично за мен, всеки един участник беше като нова книга, в която си струва да надникнеш:)Една индивидуалност, преплетена с общото, балканското...Имахме възможност да общуваме и извън рамките на Форума, като най-вече прекарвахме вечерите си заедно.

Друго си е да видиш балканските си връстници в тяхната непринудена светлина, такива, каквито са: слънчеви, усмихнати, общителни, търсещи контакта с новото и предразпологащи те към общата весела атмосфера:) Честно казано, тези 5 дена, ми показаха, че няма голяма разлика между балканските хора, освен езика, може би:)Поне аз така го усетих..:)

Има и някои други неща, които ми направиха впечатление.Първото е свързано със самата обстановка - студентските общежития, Кавала като град и като атмосфера, гръцката сиеста и кухня и т.н.Ще коментирам единствено второто нещо, което ме впечатли - че Книгоиздаване като отделна, самостоятелна специалност, я има единствено тук, в родната България.Така че, колеги, освен, че сме късметлии, сме и уникални!;)