27 June 2010

казусът Читанка: книгите са, за да ни служат!

Последните няколко дни се начетохме, нагледахме и наслушахме на безкрайно много мнения относно казуса Читанка. Останахме с отворена уста след прессъобщението на ГДБОП, потъркахме невярващо очи след първите материали в медиите, подишахме дълбоко и преброихме до 10 заради откровено лъжливите информации, раздвижихме се, прочетохме два-три закона, посмяхме се на някои издатели, натъжихме се от старческото късогледство на други, подразнихме се, че останалите масово си мълчат все едно нищо не се е случило, попсувахме държавата, размърдахме мозъците си, потърсихме информации и мнения от уж ощетени автори, издатели, преводачи, пописахме, погостувахме в медиите, събрахме се в големи групи, поразсъждавахме, поспорихме, подписахме петиции, осъзнахме, че законите ни все още се намират в 20 век, попитахме се дали има политическа воля и визия за тяхното модернизиране и междувременно ни хрумнаха няколко добри идеи.

Честно казано, намирам за изключително положително цялото раздвижване и обществения дебат, който се води в традиционните и онлайн медии. Моментът вероятно е назрял за промени и дано само има резултат и не се изгуби енергията, която всички усещаме.

Убедихме се, ако някога изобщо сме се съмнявали, че тукашните издатели (или по-скоро „печатари“, както галено ги нарича доц. Милена Цветкова) се интересуват само от едно: дали продават. Това е естествено за всеки бизнес, затова записвайте си добрия опит - вместо да създават по-добри продукти, вместо да търсят нови пазари, неразработени ниши, свежи идеи, вместо да внимават накъде духа вятърът и да мислят поне два хода напред, те са се бетонирали десетилетия назад и завинаги ще реват за чудните години в началото на 90-те, когато са печатали стотици хиляди копия от една книга и българите купували ли, купували. Сега, че това масово са били розови романчета, трилърчета и други помии, издадени по възможно най-непрофесионалния начин, никак не е важно – важното е, че са продавали!

Господа-бизнесмени, и вие, госпожи-бизнесдами, събудете се и погледнете през прозореца - ще се изненадате, навън е 2010 година! Как е възможно денонощно да не мислите как да бъдете адекватни за времето и за клиентите си?! Вие трябва да задоволите тях, а не те – вас! Спомнете си, моля, какво клиентът винаги има, но не и вие!

А, и стига с това авторско право, толкова сте демоде! Повръща ни се вече! Това е голямото бреме за всички ни, защото или ни превръща в престъпници, или ни отнема интелектуалната свобода! Благодаря на доц. Милена Цветкова, че ни напомни за нея – тя е не само на писането, превеждането, издаването, а тя е свобода преди всичко на достъпа до информация и четене! И за вас, уважаеми любители на сирене и други стоки, - дори вие да печелите от едно, нарушавате законите за друго; не че не се стараем, но кой успява да го избегне днес? Как може авторското право на книгите да е толкова драгоценно, а на програмите на личния ви компютър – не?! Никакво право не е да настоявате само за правото, от което се облагодетелствате – вече излязоха информации как плащате на авторите, преводачите, редакторите, които лицемерно „защитавате“; а какво ще кажете – защо в съответното каре не изписвате в какъв тираж излизат книгите, въобще – защо книгоиздаването вече 20 години е в сивата икономика и колко точно право е това? Авторското право е един голям проблем, който светът трябва да разреши, като за целта е необходимо първо много добре да помисли; затова междувременно по-добре издайте нещо на Лорънс Лесиг например или поне се запознайте с идеите на свободната култура. (Ако сте твърде унесени в спомени за чудното начало на 90-те, отделете поне 20 минути за TED лекцията на Лесиг от 2007.)

Всички биха искали да правят/ пестят (още) повече пари, в това няма съмнение. Обаче каквато и позиция да заемаме в този казус – на автори, преводачи, редактори, коректори, художници, дизайнери, печатари, издатели, литературни агенти, правоносители, студенти, преподаватели, учени, книжари, библиотекари, критици, юристи, политици, членове на организации, читатели, граждани – не бива да забравяме, че всички ние сме преди всичко хора! И у всички нас гори огънят на знанието, на търсенето, на еволюцията и това е хиляди пъти по-важно от всичките пари на света!

Сигурна съм, че г-н Тодоров, председателят на АБК, в момента нещо го човърка – той всъщност знае, че Ботев не е писал за пари. Нито Ницше, нито Айнщайн, нито Ганди, нито Паисий, нито който и да било, когото си струва да чуем. Има автори, които пишат по две книги годишно и действително го правят за пари, но... без тях спокойно можем да минем.

Да живеят библиотеките! Класически и уеббазирани – да живеят! Откакто има писано слово, те са тези, които гарантират интелектуалната ни свобода! Кой е казал, че за да четем, трябва да плащаме?! Какво правят традиционните библиотеки – със собствени или държавни средства купуват едно копие от книгата и го предоставят за заемане, ксерокопиране и четене! Според мен точно това прави и Читанката, само дето, казахме, законите ни са писани за 20 век. Ако има държава, която да плаща Public Lending Rights, съгласни сме – искаме България да се грижи за книжнината (тази дума, между другото, г-н Тодоров и колегите му от АБК редовно я използват по конференции, кръгли маси, в публични изказвания и особено, когато искат някой министър да им даде пари, та в случая ми се вижда уместна). Разбрах, че все пак има и издатели-членове на АБК, които знаят, че електронните версии на книгите само стимулират продажбата на хартиените, което е много положително, но за мен е и много интересно - не се ли чувстват те длъжни да споделят своето знание с други издатели и с обществеността, както и - хм - нямат ли желание да го приложат на практика - ей така, заради експеримента?

Всъщност проблемът с късогледите издатели идва от това, че реално (почти) всички действащи от тях са станали такива случайно – те не са учили за това специално, не са имали времето да наблюдават медията в еволюцията й, не са прозрели същността й, не са изследвали читателите и четенето, не са имали възможността да погледнат общата картинка, да разберат как работи системата и какво стои в центъра й – а там стои човекът, който е един Бог в развитие; медиите са негови екстензии и се развиват заедно с него, за да му служат! Няма как да има развитие обаче, ако сме се бетонирали в 90-те, в 1709 (година, считана за начало на авторското право), в 16 век (когато масово навлиза печатната преса) или въобще в която и да е друга епоха. Човекът е на милиони години!

Завършвам с конкретния казус Читанка, която, разбира се, веднага се появи отново онлайн, защото хората, които работят с идеална цел не могат без дело и решение на съда да оставят труда си; припомням думите на проф. Нели Огнянова, която лаконично отбеляза: „Вижда се, бизнес интересите са едно, а общественият интерес от достъпно цифрово съдържание - друго. Държавата трябва да си дава сметка какво точно разбива, като разбива Читанката.“

19 коментара:

rahenna said...

кои автори? къде са споделили опита си? мен никой не ме е питал, а едва ли има някой който толкова се е съпротивлявал на системата. ситуациите, в които съм изпадала като автор, печелил двукратно субсидии от сорос, дори ги описах в книга за което получих само упреци и заплахи.
моля, дайте линк към мнения на автори, но без Теллалов. неговото мнение го знам.

Бистра said...

Ето значи един линк към анкетите на Eneya
В Аз чета управителката на ЛИК публично си призна, че има случаи, в които не плаща на авторите си с пари, а със... стари книги на издателството (за съжаление не мога да ти кажа в кой коментар точно беше, този сайт е невъзможен, но виж някъде първата една трета)
Разочарован от издателя си, Ясен Василев дава нов живот на книгата си
Милена Фучеджиева за това какво е да си писател в България
И продължение...

Това ми идва на прима виста. В групите във фейсбук също имаше доста мнения, но към тях не мога да дам линк.

Както сама знаеш, авторите, преводачите, редакторите, коректорите, художниците имат от какво да се оплакват, друг е въпросът дали го правят публично, но навярно тези дни и това ще стане. При желание ти също можеш да напишеш няколко абзаца за това как авторката и преводачката Райна Маркова вижда казуса Читанка и въобще. :-)

Anonymous said...

Държавата нещо..маркови акции на политически формации.
Ще ми се държавата да я имаше (опита ми да си извадя документи показа, че я няма)
и да вземаше интересите на гражданите си сериозно. Специално интереса им да се развиват чрез библиотеките.

Разбира се че трябва да има цифрови библиотеки. Разбира се че трябва да има физически библиотеки. Докъде с неграмотно население, чията работа не включва прочитането поне на една книга на професионална тематика седмично.

по въпроса с предприемачите издатели, споко младежта. Така е с предприемачите по цял свят. Не само образование и подготовка нямат. Нявга им липсва изцяло усещане за ситуацията. Но те пък са колелото на прогреса ни, от столетия насам. Някои трябва да се проваля, и пак да опитва, и пак да се проваля, за да вървим напред. Ако никой не прави нищо, остават само дупки в джобовете.

Читанка не бе казус.
Читанка бе изпит за пълнолетие на идващия президент Цветанов.
О, спестете ми забавлението..и пак, и пак, и пак тия

eneya said...

Да, аз също чакам с интерес да чуя вашия коментар г-жо Маркова, дори просто защото колкото повече мнения на автори и преводачи има, толкова по-добре.

Интересното, поне според мен, че скандалът тук не е издателства/читатели, а прекупвачи/читатели. Дори просто защото доста издателства се изказаха в подкрепа на "Моята Библиотека".

Милена Цветкова said...

Мъдър млад бъдещ книгоиздател - това е авторката Бистра. Нека бъде четена онлайн и принтирана (за четене офлайн:). Покланям й се, като нейн преподавател. Защото тя е видала истината – никой не е успял да спре техническия прогрес! И ще потвърдя тук онова, което и Бистра пише, и което стана очевадно покрай изкуствената война "Книги - Читатели": вие УЧИТЕ за книгоиздатели, за разлика от почти всеки действащ книгоиздател в страната ни, който е учил за друго, но не и за книги. Вие УЧИТЕ история на книгоиздаването и знаете поуките от нея. Вие държите изпити за спецификата и на книгата като медия, и на четенето и читателите! Не само издателите, а дори редакторите-филолози в България не са учили и "Книгознание" (освен ако не са завършили библиотекознание). Цялата аномалия в разбирането що е то "еволюция на книгата" е заради това!
А е и йезуитско, защото и автори, и преводачи, и редактори, и рецензенти, и литературни критици и в момента използват интернет сайтове с книги, ензиклопедии и речници, за да си помагат със справка, цитат, съпоставки, за да икономисват време и усилия, което пък може да понижи себестойността на книгата!
И още по-йезуитско - и авторът, и издателят, и преводачът, и редакторът, и рецензентът, преди да израснат като такива, също са били Читатели. И продължават да са такива.

Librarian said...

Няколко неща само, понеже тези дни много пъти си казвах и писах мнението за уродливите действия на **БОП и за статута и "това, което е" chitanka-та за хората, горд съм от една страна да бъда част от вълната на негодувание, заляла страната след нелепите действия срещу "моята библиотека", и от друга страна ми е наистина тежко да приема за себе, че живея и съм част от държава, в която унищожават книги. Аналогиите с Германия от 30-те години на 20-ти век, произведенията на Бредбъри и Оруел и това, което става у нас са неизбежни и отчайващи.
Проблемът в крайна сметка е какво мога да направя по въпроса, какво всъщност може да направи всеки един? Освен да не си мълчим, да се обединим по някакъв начин и да покажем какво мислим по въпроса. За друго не се сещам, наистина. Съжалявам ако звучи наивно, наистина, уау "Да покажем на ГДБОП, че не могат да ни вземат, каквото си поискат, че this, this is our chitankaaaa". Не съм чак толкова наивен. Просто защото вече съм го правил, по скоро нещо подобно, без голям краен успех.
През един студен зимен ден в началото на 1997-ма няколко хиляди души се събраха на протест (за пореден ден) пред българския парламент, за да покажат на управляващите тогава несъгласието си с провежданата политика, реформи (доколкото ги имаше) и състоянието на страната. Аз бях един от протестиращите, 22 годишен студент от ФФ на СУ, специалност "Библиотечно-информационни науки". Всичко завърши в крайна сметка със смяната на едни некадърни и корумпирани политици с други, в по-малка или по-голяма степен същите. Реално нямаше голям смисъл.
Това, което ме стопля понякога обаче, когато си спомня за онези моменти, е че не си мълчах кротко, когато имах какво да кажа, че взех страна и позиция, когато бях решил кое е честно и справедливо, и кое не е. Не съм особено горд от начина, по който се наложи да бъде показано мнението на хората, с камъни по прозорците на парламента и неговото частично опожаряване. Но мисля, че беше правилното действие. Жалко, не знам дали бих направил същото сега, със семейство и дребен бизнес зад гърба си, с което да го изхранвам. Със сигурност бих искал, но дали бих изязъл срещу щитовете, палките и каските пак така, с дънковото яке...
Изписах всичко това всъщност, за да ви кажа, на всички Вас, 22-мата студенти по Книгоиздаване, ФЖМК на СУ, чиито имена са горе вляво на страницата, колко се радвам че ви има, и че не си мълчите, а вземате позиция. И то такава, интелигентна, обмислена, емоционална и честна. Правилна сама по себе си за момента, лето господне 2010-то. Спрямо това, което е, не каквото казва някой, че трябва да е, или му се иска на друг да е. Благодаря Ви. Наистина.
В ежедневното си общуване с подрастващи и тийнейджъри се сблъсквам с наистина сериозна липса на интелигентност, култура и знания за елементарни неща у моите клиенти, повечето от които са от споменатите групи. Поправям компютри, хардуерно и софтуерно, в процеса няма как в една или друга степен да не придобия представа за всеки, по съдържанието на PC-то му, в което в една или друга степен се ровя, буквално и преносно. Радвам се, че не всичко е загубено при генерацията, която не си спомня лично времето преди "демокрацията". Почти се бях отчаял, че са останали само чалга, шопинг, мол-инг, чат-инг и други все толкова съдържателни неща у генерациите 10-20 години по-малки от мен.
Накрая - благодаря на г-жа Милена Цветкова за позицията и мненията и тук и там тези дни. Радвам се, че студентите ни все още имат наистина качествени преподаватели. А това, което наистина леко ме разтърси и наистина ме накара да се усмихвам последния близо час, е истинския край на нейния пост :) Jun 28, 2010 3:01:00 AM - Благодаря Ви, доц. Цветкова, че дори и посред нощ ви пука и хвърляте по едно око на учениците си. Свалям Ви шапка!

Искрено ваш: Ангел Найденов

Anonymous said...

Принципно не бих се включила в дискусията, защото това вече не е дискусия, а лов на вещици, но ми се струва, че е мое задължение да поправя една лъжа, която се каза за ИК ЛИК. Или да я възприема като невинна грешка?
ЛИК НИКОГА не е плащало на свой автор със стари книги на издателството. За всички години, в които съществува то, това не се е случило НИТО ВЕДНЪЖ.
В коментара от азчета, доста приятно изопачен, се казваше, че с бройки от книгата на самия автор се изплаща част от хонорара само при предварителна уговорка с него. Можем да покажем договори, в които пише, че еди-каква-си част от хонорара ще бъде изплатена в еди-колко-си хартиени копия от книгата на автора, с подписа на съответния автор отдолу.
Има едно-единствено изключение. Тогава автора, чиято книга беше издадена изцяло за сметка на издателството, не пожела да я свали от интернет, където тя се радваше на голям успех. От хартиената не се продадоха и 100 бройки, въпреки че беше номинирана за награда. Част от хонорара му се заплати в книги. Виновни сме и го признаваме.

Да се говори обаче наизуст, споменавайки се конкретно издателство, не е особено правилно. Ако не говорите наизуст, ще ни е крайно интересно да знаем откъде имате тази информация.

Севда Козарева
ИК ЛИК

Anonymous said...

И за да не стане отново объркване, да спомена, че част от хонорара му се заплати в книги - не в "стари книги на издателството", а в неговата собствена.

СК
ЛИК

Бистра said...

Благодаря ти, Севда, наистина хубаво е, че се намесваш, за да уточниш нещата и да кажеш истината. Дължа на ЛИК извинение и се извинявам - направила съм неволна грешка заради непроверена информация - даже сега отделих 15 минути да се ровя из коментарите на Аз чета, за да видя какво точно призна г-жа Козарева, че съм разбрала погрешно, но не мога да открия. За съжаление нямам опция да редакторам горния си коментар, затова не мога да го поправя, но ето - все пак важното е, че истината е казана! Благодаря ти още веднъж!

Бистра said...

На Ангел Найденов изпращам най-сърдечни поздрави! Благодаря ви!

Яна Цветкашка said...

Поздравления за емоционално, професионално и аргументирано написаната статия, Бистра! Споделям напълно мнението на Милена Цветкова, а и от опит съм се уверила, че до голяма степен е права (тъй като съм била нейна студентка, в същия този ФЖМК, специалност книгоиздаване). Всичко би било различно, може би, един ден, когато хората в България разберат, че всеки би следвало да се занимава с подобаващата на образованието му дейност (а не с това, което му е само хоби). Тогава може би и хората зад абревиатурата АБК ще бъдат далеч по-адекватни, ще се интересуват истински от книгата, ще защитават интересите на ИЗДАТЕЛИТЕ(като хора, които разпространяват нечий авторски продукт, а не просто като издатели с платен членски внос), ще се интересуват може би и от търсенето на читателите, защото в крайна сметка една книга е жива, когато е намерила читателите си. И, за да завърша "идеализираната" си представа за книгоиздаване, ще ми се да пожелая на българските издатели да акцентират по-малко на книгата като СТОКА! Да, издателският бизнес е БИЗНЕС, но е различен от всички останали. Голяма част от заглавията, които ежедневно бълват издателите в България са с ужасни редакции, хартията и дизайна на повечето издания продължава да е с обидно ниско качество, но за сметка на това цената на този продукт се увеличава спрямо... кризата ли, що ли? Ако не можете да продадете някое заглавие, замислете се дали в самите вас няма проблем, а може би и книгразпространителите не са страхотни професионалисти, не мислите ли? А може би комуникацията между издатели-разпространители и АБК не е толкова ефективна? За финал само ще кажа, че докато има хора от този бизнес, които да изповядват тезата "за да продаваш добре една книга-НЕ трябва да си я чел", ще има недоволни от библиотеките в стил "читанка"!

Anonymous said...

Как може да се изприказват толкова глупости, и то със самочувствие.
А кой е казал, че за да се яде, трябва да се плаща, м?
Хлапета, 21 век е, я спирайте да ядете!
:)))))

Lotto Gravity Power said...

Естествено че си прав. На същото мнение съм и подкрепям тази теза... просто друго не може да стане

трудова медицина said...

до някъде е така, но не питаме авторите на книги какво ще кажат

перилни препарати said...

Трябва да има библиотеки и те да се поддъържат и обновяват! Има издания, които не се преиздават... не трябва да губим творчеството!

Новини said...

Страхотна публикация. Продължавай в същия дух!

Екскурзии Великден said...

Много добра тема е засегната! Въпросът наистина не е писател-клиент, а прекупвач-клиент. Като гледам какво е положението у нас на писателите едва ли могат да се издържат само от това, освен ако не пишат нещо скандално. Мисля, че дори скандални личности като Азис, който издаде някаква си там книга, която едва ли и той е писал, е имал успех. Жалко е, че качествените писатели не намират заслуженото поприще и заплащане.

Екскурзии Великден said...

Искам да добавя, че на запад не е така, нито в Азиатските държави, а още по-малко в Америка. Там самите хонорари на писателите са различни и никой няма да си позволи да им плати със стари книги... Това е недопустимо! Много млади писатели у нас прибягват и до това сами да си издадат книга и сами да си я разпространяват. Това е по-трудоемкия начин, но както са казали старите хора "Ако искаш нещо да се свърши добре, свърши си го сам"!

круизи said...

Всичките тези вторите, преводачите, редакторите, коректорите, художниците определено има от какво да недоволстват така е.Но погледнато реално всеки човек е недоволен от нещо в работата си стига да не е той самият собственик на бизнесът си. Тогава вече няма да кой да се оплаква и човека действа за разрешаването си. Поздравления за хубавата статия и тема която сте подхванали.Наистина по добре би било ако българските издатели да акцентират по-малко на книгата като стока.Но всичко се свежда до парите, кой колко получава, за колко се купува и след това за колко се продава.За жалост е така в западните страни получават къде къде о голямо възнаграждение.