казусът Читанка: книгите са, за да ни служат!

Последните няколко дни се начетохме, нагледахме и наслушахме на безкрайно много мнения относно казуса Читанка. Останахме с отворена уста след прессъобщението на ГДБОП, потъркахме невярващо очи след първите материали в медиите, подишахме дълбоко и преброихме до 10 заради откровено лъжливите информации, раздвижихме се, прочетохме два-три закона, посмяхме се на някои издатели, натъжихме се от старческото късогледство на други, подразнихме се, че останалите масово си мълчат все едно нищо не се е случило, попсувахме държавата, размърдахме мозъците си, потърсихме информации и мнения от уж ощетени автори, издатели, преводачи, пописахме, погостувахме в медиите, събрахме се в големи групи, поразсъждавахме, поспорихме, подписахме петиции, осъзнахме, че законите ни все още се намират в 20 век, попитахме се дали има политическа воля и визия за тяхното модернизиране и междувременно ни хрумнаха няколко добри идеи.

Честно казано, намирам за изключително положително цялото раздвижване и обществения дебат, който се води в традиционните и онлайн медии. Моментът вероятно е назрял за промени и дано само има резултат и не се изгуби енергията, която всички усещаме.

Убедихме се, ако някога изобщо сме се съмнявали, че тукашните издатели (или по-скоро „печатари“, както галено ги нарича доц. Милена Цветкова) се интересуват само от едно: дали продават. Това е естествено за всеки бизнес, затова записвайте си добрия опит - вместо да създават по-добри продукти, вместо да търсят нови пазари, неразработени ниши, свежи идеи, вместо да внимават накъде духа вятърът и да мислят поне два хода напред, те са се бетонирали десетилетия назад и завинаги ще реват за чудните години в началото на 90-те, когато са печатали стотици хиляди копия от една книга и българите купували ли, купували. Сега, че това масово са били розови романчета, трилърчета и други помии, издадени по възможно най-непрофесионалния начин, никак не е важно – важното е, че са продавали!

Господа-бизнесмени, и вие, госпожи-бизнесдами, събудете се и погледнете през прозореца - ще се изненадате, навън е 2010 година! Как е възможно денонощно да не мислите как да бъдете адекватни за времето и за клиентите си?! Вие трябва да задоволите тях, а не те – вас! Спомнете си, моля, какво клиентът винаги има, но не и вие!

А, и стига с това авторско право, толкова сте демоде! Повръща ни се вече! Това е голямото бреме за всички ни, защото или ни превръща в престъпници, или ни отнема интелектуалната свобода! Благодаря на доц. Милена Цветкова, че ни напомни за нея – тя е не само на писането, превеждането, издаването, а тя е свобода преди всичко на достъпа до информация и четене! И за вас, уважаеми любители на сирене и други стоки, - дори вие да печелите от едно, нарушавате законите за друго; не че не се стараем, но кой успява да го избегне днес? Как може авторското право на книгите да е толкова драгоценно, а на програмите на личния ви компютър – не?! Никакво право не е да настоявате само за правото, от което се облагодетелствате – вече излязоха информации как плащате на авторите, преводачите, редакторите, които лицемерно „защитавате“; а какво ще кажете – защо в съответното каре не изписвате в какъв тираж излизат книгите, въобще – защо книгоиздаването вече 20 години е в сивата икономика и колко точно право е това? Авторското право е един голям проблем, който светът трябва да разреши, като за целта е необходимо първо много добре да помисли; затова междувременно по-добре издайте нещо на Лорънс Лесиг например или поне се запознайте с идеите на свободната култура. (Ако сте твърде унесени в спомени за чудното начало на 90-те, отделете поне 20 минути за TED лекцията на Лесиг от 2007.)

Всички биха искали да правят/ пестят (още) повече пари, в това няма съмнение. Обаче каквато и позиция да заемаме в този казус – на автори, преводачи, редактори, коректори, художници, дизайнери, печатари, издатели, литературни агенти, правоносители, студенти, преподаватели, учени, книжари, библиотекари, критици, юристи, политици, членове на организации, читатели, граждани – не бива да забравяме, че всички ние сме преди всичко хора! И у всички нас гори огънят на знанието, на търсенето, на еволюцията и това е хиляди пъти по-важно от всичките пари на света!

Сигурна съм, че г-н Тодоров, председателят на АБК, в момента нещо го човърка – той всъщност знае, че Ботев не е писал за пари. Нито Ницше, нито Айнщайн, нито Ганди, нито Паисий, нито който и да било, когото си струва да чуем. Има автори, които пишат по две книги годишно и действително го правят за пари, но... без тях спокойно можем да минем.

Да живеят библиотеките! Класически и уеббазирани – да живеят! Откакто има писано слово, те са тези, които гарантират интелектуалната ни свобода! Кой е казал, че за да четем, трябва да плащаме?! Какво правят традиционните библиотеки – със собствени или държавни средства купуват едно копие от книгата и го предоставят за заемане, ксерокопиране и четене! Според мен точно това прави и Читанката, само дето, казахме, законите ни са писани за 20 век. Ако има държава, която да плаща Public Lending Rights, съгласни сме – искаме България да се грижи за книжнината (тази дума, между другото, г-н Тодоров и колегите му от АБК редовно я използват по конференции, кръгли маси, в публични изказвания и особено, когато искат някой министър да им даде пари, та в случая ми се вижда уместна). Разбрах, че все пак има и издатели-членове на АБК, които знаят, че електронните версии на книгите само стимулират продажбата на хартиените, което е много положително, но за мен е и много интересно - не се ли чувстват те длъжни да споделят своето знание с други издатели и с обществеността, както и - хм - нямат ли желание да го приложат на практика - ей така, заради експеримента?

Всъщност проблемът с късогледите издатели идва от това, че реално (почти) всички действащи от тях са станали такива случайно – те не са учили за това специално, не са имали времето да наблюдават медията в еволюцията й, не са прозрели същността й, не са изследвали читателите и четенето, не са имали възможността да погледнат общата картинка, да разберат как работи системата и какво стои в центъра й – а там стои човекът, който е един Бог в развитие; медиите са негови екстензии и се развиват заедно с него, за да му служат! Няма как да има развитие обаче, ако сме се бетонирали в 90-те, в 1709 (година, считана за начало на авторското право), в 16 век (когато масово навлиза печатната преса) или въобще в която и да е друга епоха. Човекът е на милиони години!

Завършвам с конкретния казус Читанка, която, разбира се, веднага се появи отново онлайн, защото хората, които работят с идеална цел не могат без дело и решение на съда да оставят труда си; припомням думите на проф. Нели Огнянова, която лаконично отбеляза: „Вижда се, бизнес интересите са едно, а общественият интерес от достъпно цифрово съдържание - друго. Държавата трябва да си дава сметка какво точно разбива, като разбива Читанката.“