all work and no play makes jack a dull boy

През 1977 Стивън Кинг издава третата си книга. Заглавието й, Сиянието, е намигване към припева на Instant Carma! на Джон Ленън. Споменавам го само като любопитен факт, защото важното е друго - това е първият му бестселър, от който тръгва невероятната му кариера.

Главният герой на романа, Джак Торънс, е писател, който - като в най-голямото клише на света - се опитва да започне живота си отначало - понеже пие доста и буйства, като дори чупи ръката на сина си. Уволнен от позицията си на учител, му се налага да приеме сезонната работа на "пазач" на планински хотел - само за през зимата, когато поради снега, хотелът е напълно изолиран от света. Джак заминава там заедно със съпругата си и сина си с намерението да напише романа, за който никога не му оставало време.

Ноо - както обикновен става в книгите на Стивън Кинг - скоро нещата се объркват непоправимо, всички полудяват и най-тъмните демони излизат навън. Няма смисъл да разказвам повече - ако сте чели, знаете за какво става дума, а ако не сте - само ще ви разваля удоволствието.

Тук може би е моментът да кажа, че през 1980 Кубрик прави филм по романа, като за ролята на Джак Торънс привлича Джак Никалсън. Резултатът е повече от... уау, ами страхотен. Казвам така, защото филмът излезе на първо място в класацията на Четвърти Канал за стоте най-страшни сцени от филми на всички времена.

Сега следва видео със сцената, в която съпругата на Джак открива романа, върху той така усърдно работи.



Сиянието e култ. Това ми е ясно. Знам също така, че има хора, обсебени от разни неща. Често - от изкуство. Искрено обаче се изненадах, когато разбрах, че на 22 декември 2008 един нюйоркски артист, Фил Бюхлър, самопубликува романа, който героят Джак Торънс пише в Сиянието. Новоиздаденият роман, разбира се, съдържа само едно-единствено изречение, а именно "All work and no play makes Jack a dull boy".

В продължение на няколко седмици Фил Бюхлър пише хиляди пъти същото изречение на пишеща машина, докато направи книга от 80 страници. На 60-тата преживява "writers block", защото всяка страница трябва да излезе различна - изречението се повтаря във формата на спирала, зиг-заг или нещо подобно. В началото годеницата му, която нито била чела книгата, нито била гледала филма, малко се притеснила за Фил, но после той й обяснил, пуснали dvd-то и така запазили семейното щастие.

Безполезно, но забавно - фикционален герой издава собствения си роман. В страхотни времена живеем!

В това ревю, цитирано на корицата на книгата, чета, че All work and no play... e най-стойностният англоезичен роман на последните 50 години и да се твърди, че "хей, ама това е само едно изречение", било като да се отрича цялото творчество на Полок, защото то представлява единствено плискане на боя.

Засега книгата има известни продажби, въпреки цената си от $9/ $23 (мека и твърда корица), което ми се вижда малко много за едно изречение, което при това не е измислено от автора, при когото отиват тези пари. Готиното тук е друго и хората са го усетили - те приемат книгата повече като изкуство сама по себе си и молят Фил за автограф, отколкото като оригинален подарък за феновете на Сиянието.