Веднъж Ива мен покани на гости. Предния ден беше ходила в библиотеката и беше донесла хубави книжки. Когато Анакин (горе на снимката има една опашка :-)) се умори, с нея седнахме да почетем. Най-горната книга е с поезия на Яворов. Копието беше впечатляващо.
Очевидно твърде четено, много хора си бяха водили бележки, бяха подчертавали и така нататък.
Страницата със съдържанието беше скъсана. Но някой беше написал заглавията и номерата на страниците на всички стихотворения.
Стана ми мило, че някой се беше погрижил за книга, която не е персонално негова. Така е с тези копия - не са ничии и са на всички.
14 April 2008
ничиите книги
Subscribe to:
Post Comments (Atom)
Posts
3 коментара:
Идеята е страхотна, макар точно тази книга да не предлага най-вълнуващите "бележки по маншетите". Трябва да се търсят дивашки коментари (например спомням си с удоволствие ядовитите реплики на някакъв комунист върху намирающите се в НБКМ издания на двете книги на Димо Казасов след Деветоюнския и след Деветнайстомайския преврат: "лъжец!", "мръсник!", "предател!").
Интересни са, разбира се, и бележките на известни интелектуалци по полетата на книги от личните им библиотеки.
Както и на полуграмотните хора. Аз например имам Библия (изданието на Бояджиян от 1871 г., Цариград), в която има сметки за крини жито.
брей, брей, брей
хмм, иска ми се да вярвам, че някой е дописал съдържанието от любов към поезията на Яворов, но някак си съм по-склонна да вярвам че книжката е минала през ръцете на много нехайни и крайно егоцентрични гимназисти/кандидатстуденти, които са прехвърлили част от литературно-интерпретативното си съчинение (аз като бях една от тях така се казваше, сега честно не знам) върху страниците на горката книга. на мен все още ми коства огромно усилие да пиша в книгите, да подчертавам (в краен случай и само с молив) или пък да прегъвам страниците. но не отричам че е интересно да попаднеш на бележките на някой непознат :)
Post a Comment