Интервю на Аглика Георгиева със Светлозар Желев, член на Управителния съвет на асоциация „Българска книга” и търговски директор на ИК „Сиела”:
22.04.2008
Светлозар Желев, Снимка: Диана Милева
- Какъв път извървя българската книга през последните години?
- Това е моят път. Аз лично го извървях. Започнах като продавач на площад „Славейков”. Сега съм търговски директор на едно от най-големите издателства у нас. Големият проблем на нашия бизнес бе жестоката му декапитализация след промените. За разлика от другите сектори - предприятията можеше и да не работят, но последва някаква приватизация. Капиталите на книжния сектор - книжарниците, се превърнаха в бутици и кафенета. През последните 17 години книгите не само, че не бяха приоритет на управляващите, но и въобще не влизаха в тяхното полезрение. Бяха оставени изцяло в ръцете на частната инициатива. Оттам се и тръгна с това лошо отношение към книгоиздателите и търговците, които бяха определяни като кожодери, които надуват цените. Докато навсякъде по света книгите са държавен приоритет, у нас те са оставени на произвола на съдбата. Единствената държава, която нехае за книгите си, твърдя го с абсолютна сигурност, е България.
- Ние сме и единствената държава и без закон за книгата?
- Още през 90-те години консултанти от Европейския съюз отправиха препоръки за развитие на книжния сектор. Тогава бе отбелязано, че у нас липсват книжарници и спешно трябва да се изработи закон за книгата, за да има реална държавна политика в тази област.
- Защо не се получиха нещата?
- Защото няма финансови интереси. Книгите не са стока, от която може да се изкарват големи печалби. При нас надценките не са 300%, както при дрехите.
- Причина ли е затова книгите да се неглижират?
- Разбира се, че не. Затова и ние се опитваме да кажем на политиците колко важна е книгата, като единствен източник на знания. Компютрите не са всичко. Ако едно дете не може да чете, всички компютри на света няма да го направят разумен човек. С истинска култура.
- Има ли напредък в отношенията ви с институциите?
- Със сигурност. Доста години гледахме единствено физически да оцелеем. Политиците ни мислеха също само за това. Влизането ни в Европейския съюз се превърна в едно от доказателствата, че у нас никой не мисли за книгите. Всички новоприети членки запазиха при подписване на договорите си за присъединяване изрични клаузи, които определят преференциални или нулеви ставки за ДДС за книгите. Ние искахме да влезем в ЕС на всяка цена и пожертвахме абсолютно всичко за тази цел. Никой не се сети при преговорите да защити книгите. Ако бяхме поискали редуцирана ставка, никой нямаше да ни откаже. Както стана с Полша. Там данъкът е 0%. Нашите политици обаче не го направиха. Дори и учебниците автоматично с влизането ни в съюза се обложиха с данък. Но политиците ни си замълчаха. А това е практика в Европа. И в Ирландия и в Англия ставката е 0%.
- Да припомним, у нас данък ДДС е 20%. Това е най-високият данък за книги в Европа?
- Така е. Само у нас и в Дания има толкова високо ДДС. Но в Дания ситуацията е съвсем различна. Там държавата всячески подпомага книгоиздаването. Държавата дава пари за всяко издание на датски автор и купува всяка книга на датски за библиотеките. Там библиотеките плащат и „наем” на издателите и носителите на авторски права.
- Проучено ли е изобщо европейското законодателство у нас?
- За съжаление в нашето Министерство на културата изобщо не е проучено европейското законодателство в тази област, а то задължително ще трябва да бъде приложено и у нас. Просто няма интерес.
- Каква е ролята на Международните книжни панаира за популяризиране на българската книга и култура по света?
- Държавата отново я няма. На последното голямо изложение в Лондон ние например нямахме щанд. А съседна Румъния се разпростираше на декар площ. Умрях от завист, като видях щандовете им. Затова и ги снимах. Румънците са на светлинни години от нас. Между другото, в северната ни съседка всяка година под формата на ваучери учителите получават по 100 евро за закупуване на книги. Какво повече да говорим?
Posts
