Ах, как обичам жълтите американски пликове! Винаги ми носят хубави неща! Днес също беше така. :-)
Преди около две седмици си поръчах два комикса от Сара Глидън, една сладурана от Ню Йорк. Даже я хванах неподготвена, нямало интерес към купуване на комиксите, понеже са достъпни и онлайн, и тя забравила да спомене, че се плаща допълнителна такса за international shipping. Още $3, платих, разбира се и ето че книжките са вече при мен и днес цял ден им се радвам.
Хубавки са. Сигурно ги е правила на домашния си принтер - криви и чаровни са.
Харесва ми да ги чета на хартия, макар че съм ги чела онлайн. Мили са историйките, парченца от ежедневието й. Има една, където тя си върви и си намира камъче. "Вземи ме, вземи ме", моли я и тя го пъха в джоба си.
Книжките е надписала на ръка.
Това плюс имейлът, който получих веднага след поръчката, направиха покупката много лична и хубава.Ето и няколко от любимите ми странички:
(в Ню Йорк наистина, ама наистина навсякъде има дъвки)
20 May 2008
small noises
Публикуван от
Бистра
в
22:47
0
коментара
17 May 2008
36-часов филмово-театрален студентски маратон организират в НАТФИЗ
Колеги,
да ви напомня -- 36-часов филмово-театрален студентски маратон , стартира днес и е с продължителност - до 22часа на 18.05.2008г.
вижте ТУК!
Публикуван от
Евелина Проданова
в
15:18
0
коментара
спам
Със сигурност познавате Иван Димитров - дали от статиите му в Горичка и коментарите в Едно, или просто често го засичате на разни еко или културни инициативи.
Въпреки това когато вчера получих имейл от него, никак не свързах името с лицето. Писмото се казваше „Предай нататък” - сборник с разкази, разпространяващ се под формата на спам.
Сборникът представлява един pdf от около 40 страници. Авторът е решил да го разпространява като спам, тъй като две водещи издателства са го отхвърлили с мотива, че в момента пазарът няма нужда от разкази.
Бих го качила някъде, но мисля, че това ще развали идеята, затова се надявам някой да ви го прати. Ако все пак това не се случи, оставете коментар с имейл и аз ще се погрижа да ви спамна. :-)
Публикуван от
Бистра
в
13:51
0
коментара
10 May 2008
дни на свободното слово
3 май е международният ден на свободата на словото. По този случай студенти от факултета по журналистика и масова комуникация за четвърти пореден път организират седмица на свободното слово.
Програмата проследява медиите по хронологичен ред, като започне от най-старата - книгата и завърши с най-модерната - интернет. След участниците са Христо Христов, Еленко Еленков, Надежда Чипева, Златин Радев, Георги Крумов.
Дните на свободното слово ще се проведат в седмицата 12-16 май в аудитория 65 на Ректората от 7pm.
официална програма
Публикуван от
Бистра
в
12:12
1 коментара
07 May 2008
Мултимедиен роман
Този петък от 6pm в Червената къща ще се състои премиерата на първия в България мултимедиен роман. Автор е Момчил Цонев, журналист, арт мениджър и писател.
В периода 9-18 май между 3pm и 7pm в зала Гъливер на Червената къща може да бъде видяна и специалната инсталация, съпътстваща премиерата - екрани, където романът може да бъде видян, чут и прочетен.
Романът ще се продава на диск, в който са включени текстове, снимки, живопис, клипчета, аудиофайлове. Над него са работили Момчил Цонев (концепция, сценарий, късометражни клипове, фотография), Николай Панайотов (живопис), Радостина Рачева – Руди (дизайн) и Климент Костов (фотография).
за повече инфо:
списание 1
LiterNet
Публикуван от
Бистра
в
01:05
0
коментара
03 May 2008
-надзър-
Обичам книжките с картинки и не се срамувам да го призная. От интернет поръчвам най-вече такива, тъй като в България този пазар е твърде стеснен - говоря за малките изящни издания с красиви илюстрации, които омайват дори възрастните.
Обаче невинаги можеш да се ориентираш дали дадено издание ще ти хареса само по корицата или малкото странички, които Amazon search inside разрешава да видиш.
Издателствата по света лека-полека разбират, че няма защо да се страхуват от интернет.
Като класически пример обикновено се посочва Харпър Колинс, които първи се осмеляват да дигитализират цялото си съдържание и да го публикуват свободно онлайн, като по този начин защитават правата на авторите си, общуват директно с читателите и създават допълнителни бизнес възможности.
Lookybook е смел сайт. Той предлага пълен достъп - имам предвид разглеждане от корица до корица - до около 200 книги с картинки за деца. Целта е към средата на 2008 броят на заглавията да стигне 1000. Екипът знае колко досадно за родителите е търсенето на подходящата книга и по този начин пести време. Освен това цели създаването на онлайн общност, където читатели, автори, илюстратори и издатели да могат свободно да общуват и обменят мнения, опит и идеи.
Под всяка книжка има бутони за директно купуване от Амазон, Барнс & Нобъл или най-близката книжарница (стига да живееш в Щатите и да напишеш zip кода си).
Публикуването на книги онлайн рано или късно ще заведе читателя до книжарницата. И това трябва най-после да се разбере.
Публикуван от
Бистра
в
22:22
0
коментара
29 April 2008
Политиците не защитиха книгите ни пред Брюксел
- Какъв път извървя българската книга през последните години?
- Това е моят път. Аз лично го извървях. Започнах като продавач на площад „Славейков”. Сега съм търговски директор на едно от най-големите издателства у нас. Големият проблем на нашия бизнес бе жестоката му декапитализация след промените. За разлика от другите сектори - предприятията можеше и да не работят, но последва някаква приватизация. Капиталите на книжния сектор - книжарниците, се превърнаха в бутици и кафенета. През последните 17 години книгите не само, че не бяха приоритет на управляващите, но и въобще не влизаха в тяхното полезрение. Бяха оставени изцяло в ръцете на частната инициатива. Оттам се и тръгна с това лошо отношение към книгоиздателите и търговците, които бяха определяни като кожодери, които надуват цените. Докато навсякъде по света книгите са държавен приоритет, у нас те са оставени на произвола на съдбата. Единствената държава, която нехае за книгите си, твърдя го с абсолютна сигурност, е България.
- Ние сме и единствената държава и без закон за книгата?
- Още през 90-те години консултанти от Европейския съюз отправиха препоръки за развитие на книжния сектор. Тогава бе отбелязано, че у нас липсват книжарници и спешно трябва да се изработи закон за книгата, за да има реална държавна политика в тази област.
- Защо не се получиха нещата?
- Защото няма финансови интереси. Книгите не са стока, от която може да се изкарват големи печалби. При нас надценките не са 300%, както при дрехите.
- Причина ли е затова книгите да се неглижират?
- Разбира се, че не. Затова и ние се опитваме да кажем на политиците колко важна е книгата, като единствен източник на знания. Компютрите не са всичко. Ако едно дете не може да чете, всички компютри на света няма да го направят разумен човек. С истинска култура.
- Има ли напредък в отношенията ви с институциите?
- Със сигурност. Доста години гледахме единствено физически да оцелеем. Политиците ни мислеха също само за това. Влизането ни в Европейския съюз се превърна в едно от доказателствата, че у нас никой не мисли за книгите. Всички новоприети членки запазиха при подписване на договорите си за присъединяване изрични клаузи, които определят преференциални или нулеви ставки за ДДС за книгите. Ние искахме да влезем в ЕС на всяка цена и пожертвахме абсолютно всичко за тази цел. Никой не се сети при преговорите да защити книгите. Ако бяхме поискали редуцирана ставка, никой нямаше да ни откаже. Както стана с Полша. Там данъкът е 0%. Нашите политици обаче не го направиха. Дори и учебниците автоматично с влизането ни в съюза се обложиха с данък. Но политиците ни си замълчаха. А това е практика в Европа. И в Ирландия и в Англия ставката е 0%.
- Да припомним, у нас данък ДДС е 20%. Това е най-високият данък за книги в Европа?
- Така е. Само у нас и в Дания има толкова високо ДДС. Но в Дания ситуацията е съвсем различна. Там държавата всячески подпомага книгоиздаването. Държавата дава пари за всяко издание на датски автор и купува всяка книга на датски за библиотеките. Там библиотеките плащат и „наем” на издателите и носителите на авторски права.
- Проучено ли е изобщо европейското законодателство у нас?
- За съжаление в нашето Министерство на културата изобщо не е проучено европейското законодателство в тази област, а то задължително ще трябва да бъде приложено и у нас. Просто няма интерес.
- Каква е ролята на Международните книжни панаира за популяризиране на българската книга и култура по света?
- Държавата отново я няма. На последното голямо изложение в Лондон ние например нямахме щанд. А съседна Румъния се разпростираше на декар площ. Умрях от завист, като видях щандовете им. Затова и ги снимах. Румънците са на светлинни години от нас. Между другото, в северната ни съседка всяка година под формата на ваучери учителите получават по 100 евро за закупуване на книги. Какво повече да говорим?
Публикуван от
Евелина Проданова
в
19:05
0
коментара
READ me and LET me GO!
Това са “книги на свобода”, които всеки би могъл да намери, прочете, и остави на друго място и дори в друг град, за да бъдат прочетени от друг. Всеки може да се включи като остави своя любима книга придружена със стикер (регистриран на сайта www.bookcrossing.com). Места за Bookcrossing, където АБК ще оставя книги в София са “Апартаментът”, “Кривото” до Софийския университет, “Уго”, “Дон Домат”, автобус 280, Клуб "Малееви" и др. Стикерът, който се поставя в книгите, гласи: "Здравей! Hola! Bonjour! Howdy! Аз съм много специална книга. Пътувам из целия свят и търся нови приятели. Надявам се, че с теб също ще станем приятели. На сайта www.bookcrossing.com можеш да въведеш моя BCID номер (пише го по-долу). Там ще откриеш къде съм била и кой ме е прочел, можеш да го успокоиш, че съм на сигурно място в твоите ръце. След това ... ме ПРОЧЕТИ и ме ПУСНИ!"
Публикуван от
Евелина Проданова
в
00:15
1 коментара
27 April 2008
the future of books
Бъдещето на книгата според британския дизайнер Кайл Бийн.
Публикуван от
Бистра
в
04:30
0
коментара
23 April 2008
КИТ?!
Публикуван от
Евелина Проданова
в
01:37
0
коментара