Възходът на книжарниците

Четенето и пазарът на книги през 2007-а

Йордан Ефтимов

Книгите са стока – това е тривиална истина, която някак си често забравяме. Покрай нищожността на книжния пазар у нас (веднъж си позволих да кажа, че размерите му са идентични с пазара на сладоледи и че е близо сто пъти по-малък от пазарите на лекарства и на телекомуникационни услуги) забравяме и обстоятелството, че точно той е един от образците за поведението на търговците и клиентите в съответната страна. Желанията на клиентите и способността на търговците да предлагат екстри в обслужването тук е ясен признак за културния стандарт на нацията като цяло.

Какво старо и какво ново можеше да се види в българските книжарници през 2007-а? Можем ли да правим изводи за културата си изобщо въз основа на актуалното състояние на книготърговията? Убеден съм, че отговорът и на двата въпроса би могъл да бъде положителен, при условие, че успеем да си набавим достатъчно информация. Това обаче е сложно: все още обективни данни за тиражите на книгите се появяват само спорадично, дори инцидентно; все още колонките за книги се списват непрофесионално от журналисти на щат, които обаче отговарят също примерно и за туризма и застраховането, или от временни гости на хонорар предимно измежду студентите по филология; все още Асоциацията на книгоиздателите и книготърговците е пасивна по отношение на конфликтите в гилдията, не се ангажира с ефективни инициативи за популяризиране на четенето, не е успяла да установи контакти с общината и медиите, за да превърне Панаирите на книгата в значими национални събития, като капак и не може да даде никакви данни нито за издадените книги, нито за книжарниците в страната и за реалните продажби.

Бумът на моловете и фокусът върху Варна

Преди няколко дни в едно интервю директорът на Софийския международен панаир на книгата Владислав Симеонов, заяви: “Преди десет години разполагахме почти единствено с площад "Славейков". А в момента книготърговците инвестират в хубави, европейски изглеждащи книжарници. Скоро ще дойде и времето на специализираните книжарници.”

През 2007-а наистина се случиха няколко значими събития, свързани с книжарските вериги. На първо място – книжарниците в моловете. След като през юни 2006 г. в Mall of Sofia на бул. “Стамболийски” се появи книжарница на “Сиела” и “Книгомания”, 2007-а потвърди ефективността на формулата книжарница редом с киносалони. Гледате с детето “Колите” или “Рататуй”, след това си взимате или книжка за оцветяване, или комикс по анимационния филм. На 1 декември двете фирми откриха нова обща книжарница и в първия мол във Варна – Pfohe Mall.

Книжарниците в моловете реализират отлични обороти и представляват сравнително големи книгофондове. Работата е там, че от тях не може да се очаква да бъдат и културни центрове. Местата за срещи с автори в тях са ограничени (ако изобщо се организират, това става като в консерва, между менгеметата на рафтовете), а културната програма като цяло липсва (заменена е от случайни акции на издатели).

Свързано с това е развитието на такива големи книготърговци като “Хеликон”. След като през март 2006-а откриха гиганта “Хеликон – Витоша” с 600 м² площ, за първите по продажби у нас 2007-а беше годината, през която фирмата влезе в супермаркетите – “Пикадили”. Първо в Mall of Sofia, а след това и в три супермаркета във Варна. През декември “Хеликон” разкри и самостоятелна книжарница в центъра на морската ни столица.

Едва ли ще е пресилено, ако направим извода, че 2007 г. за българската книжна търговия е годината на засиления интерес към Варна. Впрочем точно през миналата година там за първи път се проведе и малък Салон на книгата – преминал по-скоро вяло, но очевидно не разколебал организаторите си, които кълнат, че ще разгърнат много по-добре второто му издание.

Новите ходове на веригите

През лятото на 2006-а в лондонския “Гардиън” прочетох статия, озаглавена “Имат ли бъдеще малките книжарнички?”. В нея бяха изброени три конкурента: веригите, супермаркетите и Амазон. Какво обаче значи “вериги”? Вериги са “Хеликон” и “Пингвините” – с по повече от десет големи книжарници на пъповете на окръжните градове, с национална реклама и билбордове, с постоянна мрежова връзка и сигурни бързи доставки, със собствени интернет магазини. Но вериги са и “Златев” в Габрово, “Слънчогледите” във Варна, “Буктрейдинг” в София – от по две-три книжарници, обхванали само един град, с по-малък асортимент (макар това да е относително, тъй като у нас не съществува неантикварна книжарница, която да поддържа избор и на книги с давност по-голяма от 3 до 5 години от издаването им; български FNAC засега е чиста утопия на интелигенцията). За сметка на това те могат да осъществяват политика на по-близък контакт с постоянни клиенти и на създаването на по-добри условия за децата чрез кътове за рисуване и неделни програми с четене на приказки от актьори или писатели (както е впрочем само в “Слънчогледите”). Последното обаче е практически невъзможно без включването в някакъв общински или национален проект.

Когато говорим за книжарски вериги, все пак първо се сещаме за “Хеликон”, “Пингвините”, “Буквите” и “Книгомания”. Те всички продължиха да се разрастват, но да понасят и трусове. Така 2007-а беше и годината, в която “Буквите” предизвикаха една от скандалните ситуации на неявен фалит и в продължение на месеци не отчитаха продажбите си на издателите контрагенти, а шефът на “Буквите” Йордан Табаков се превърна в най-ухажвания от издателите длъжник.

Начинът, по който веригите се опитват да активизират пазара на книги, показва и тяхната концепция за това дали са просто магазини или имат желание да бъдат и културни центрове.

През 2007-а “Хеликон” извърши две трансформации на своето месечно издание “Книжарница”. Първо, през май-август го разшири в посока на едно широкоспектърно списание за книжния пазар – с коментирани класации по продажби (освен национална, разделена на фикшън и нонфикшън, също и класации на отделни по-големи книжарници), сравнение на поне две чужди класации (американски и европейски), книгите в една област, препоръчани от критици, избор на консултант-продавачите, новини за книжните пазари и литературните награди по света, две интервюта с утвърдени автори на току-що излезли на пазара очаквани заглавия, дори календар на рождените дни на световните писатели с юбилей през месеца. От септември списанието направи рязък завой – увеличи тиража си десетократно, но изхвърли всички статии и се превърна в чист каталог на новопостъпилите заглавия и на промотираните книги. С това “Книжарница” се превърна в безплатно издание с тираж от 40 хиляди броя, което се разпространява само в книжарниците на “Хеликон”, но информира всеки потенциален клиент за пълната гама от нови книги на книжния пазар.

Книжарските вериги започват все по-активно да организират турнета на най-продаваните автори. Това също е ново явление. През 2007-а “Хеликон” организира гостувания из цялата страна на Иван Голев и Кристин Димитрова, през 2008-а първите, които ще посетят големи книжарници извън София, ще са младите талантливи прозаици Богдан Русев и Елена Алексиева (носител на наградата “Хеликон” за съвременна художествена проза за 2006 г.). “Пингвините” пък цяла година обикаляше скандалният Христо Стоянов.

Рано е за специализирани книжарници

В “Гардиън” подчертават, че малките книжарници имат шанс, ако успеят да заемат място в квартал, населен с млади професионалисти (купувачи на много книги) или на издигащи се фамилии (купувачи на скъпи книги). Проблемът е, че българските юпита често се задоволяват с хипертекстовите ресурси на интернет, а забогателите хвърлят огромни състояния за “Бугати” и къщи извън страната, но не и за албуми и енциклопедии в представителни библиотеки (библиотеката определено стои на заден план и в списанията за мебели, където властва оборудването за кухните и баните). Проблем е и традиционно смесеният характер на кварталите у нас.

Предположението на директора на Софийския международен панаир на книгата за появата на “специализирани” книжарници все пак е твърде оптимистично, дори нелепо. Ако той има предвид книжарници с добре информирани консултанти, книжарници, които да могат да си позволяват минимум faceout-и (тоест книги, които да гледат с кориците си към клиента, а не с гръбчетата), това е направо в сферата на мечтата.

Пример колко е трудно на този тип книжарници засега може да послужи слабият интерес към книжарницата на Нов български университет, открита току преди Великден 2007-а на ул. “Мальовица”. За разлика от академичните книжарници вътре в корпусите на самите университети това е опит за университетски магазин далеч извън защитените стени със стадата от студенти със списъци с препоръчителна литература в ръка.

В книжарницата на НБУ вяло седи симпатична студентка – и това е като че ли единственият, при това съмнителен коз. Но наблизо е “Нисим”, а също и “Буктрейдинг”, и е абсурдно да разчиташ, че с едно намаление от 10% за всеки студент от който и да било университет ще привлечеш публика в стутаната уличка до Попа.

Книжарниците клубове

През миналата година не се появи нито една българска книжарница с клубна атмосфера – със свирня на живо от интелектуални музиканти, с отлични условия за четене върху дивани с кожа и излежаващи се пухкави чеширски котараци, с безплатен безжичен интернет.

Например книжарница “Балканика” на ъгъла на бул. “Левски” и ул. “Оборище” би могла да е клуб – просторна, на страхотно място – до Художествената академия и Софийския университет, тя просто няма нужния човек, който да й вдъхне живот, като привлече с добра селекция и точни консултации потенциалната публика. А мястото предполага. А и да си признаем: къде са удобните софи, къде е осветлението, подходящо за четене?

Книжарница, претендираща за клубна атмосфера, си остава “Нисим” на бул. “Левски” в София, но нейното ограничено пространство толкова притиска купувачите, че дори приятното бъбрене със собственичката преводачката Бояна Петрова невинаги спасява нещата. При всички положения единствено в “Нисим” може да се види книжар интелектуалец (ако изключим другото чудо на книготърговията – работещата като консултант продавач в “Хеликон – Витоша” на бул. “Патриарх Евтимий” преводачка Силвия Борисова).

През 2007-а се затвърди и тенденцията фирмените книжарници на издателите да намаляват. Съвсем се изгубиха и започналите да се оформят като специализирани по езотерика книжарници “Шамбала” или повяхналата без да е цъфтяла някога “Кръг плюс” на ул. “Будапеща” в София, където издателство “Сиела” правеше много от представянията на новите си книги.

Търговията през Интернет расте, но с колко?

Търговията на книги в интернет расте бързо. Точни данни не могат да бъдат установени, но за “Хеликон” например е сигурно, че утрои приходите си от електронна търговия само за година. Преди две години официалната информация гласеше, че интернет дава един процент от българската търговия на книги. Колко ли са към днешна дата?

Книгите редом до вестниците

2007-а обаче ще се запомни също и с огромния успех на книгите за престъпници. С трите си книги – “Смъртта на големите босове”, “Войната ВИС – СИК” и “BG олигарсите” – Димитър Златков се оказа най-касовият автор на годината. Общо 270 хиляди екземпляра. След като през 2005-2006-а двата най-големи всекидневника реализираха първата за България акция по издаването на книжна поредица с вестник – т.нар. “Златна колекция”, стана очевидно, че съществува ниша и за търговията на определен вид книги по вестникарските сергии и будки.

Така на 2007-а може са се гледа като на година, през която се затвърди тенденцията по издаването на книги от вестникарските издатели. Освен лидерите “Ню Медиа груп” – издатели освен на Златков също и на Георги Стоев, Миролюба Бенатова и Надя Чолакова – книги издаваха “Стандарт” и “Новинар”.

Книгите хитове

Доколкото ми е известно книгите на Томас Пинчън никога не са попадали в топ 10 на най-продаваните в коя и да е книжарница по света. Така че наистина не си струва да се вайкаме при факта, че през 2007-а най-продаваната белетристична книга отново бе на Паулу Коелю – “Вещицата от Портобело”. Позовавам се на данни от книжарници “Хеликон”, тъй като те единствени дават възможност за книжарски разрез. Другите големи вериги не смятат за нужно да обявяват своите класации редовно, а когато го правят, книгите никога не са разделени на белетристика и документалистика и никога справката не надскача петте най-продавани заглавия.

Тъй че по отношение на бестселърите – като че ли нищо ново през изминалата 2007-а. Коелю е неизменно на върха. През 2005-а е бил на второ място – със “Захир”. Тогава челната позиция беше заета, разбира се, от “Шифърът на Леонардо” на Дан Браун.

И все пак нови явления има. Както и съвсем нови тенденции. Например влизането сред десетте на цели три книги от български автори: избраното на поета Христо Фотев “Господи, колко си хубава!”, мемоарното есе на Георги Данаилов “Зимникът на рая” и новият роман на Алек Попов “Черната кутия”. Предходните години бяха време, когато българските автори влизаха в класацията само за нехудожествени книги – и то главно с исторически и публицистични заглавия.

Въпросът е все пак колко. За “Черната кутия” например се знае, че е минала 2000 продадени броя. Не е много за бестселър, нали? Особено в сравнение с трайни хитове като “Подсъзнанието може всичко” на Джон Кехоу, която близо 90 седмици е в класацията на най-продаваните у нас и вече е минала 80 хиляди. Или “Как да отслабнем завинаги” на Пиер Дюкан с престой от над 50 седмици в класацията и около 30 хиляди продадени броя.

Затова когато говорим за бестселъри, трябва да отчитаме как са осъществени продажбите и какъв е жанрът на книгата. Димитър Златков не би могъл да бъде най-продаваният автор, ако не се разпространяваше и по вестникарските будки. “Как да отслабнем завинаги” пък стана бестселър едва половин година след издаването си. За разлика от книгите на Коелю и Роулинг, които са със сигурност най-добрите примери за бързоликвидни заглавия.

Очаквания за 2008-а: аутлетите ще почакат още малко

Вероятността още през тази година в България да навлязат аутлети в областта на книгите не е голяма. Книгите с няколкогодишна давност, но все още без антикварна ценност още нямат ясно определен статут на преоценени стоки. Причините са няколко, но на първо място стои идеята на българските издатели, че веднъж формирали цената на определено издание, тя трябва да си остане същата до пълното му изчерпване (още повече, че инфлацията го подяждала). Разпродажбите са рядкост. Ето защо онези, които през декември си купиха от “Хеликон” излязлата през 2005 година пищно илюстрована книга на Иван Звездев и Слави Трифонов “Те готвят” само за девет и деветдесет и пет вместо за тридесет и пет лева се чувстваха като късметлии, пред които се е отворила неочакваната възможност да направят скъп и ефектен подарък на цена много по-ниска от тази, която ще си представи онзи, на когото я подаряват. Подобни актове в българската книготърговия засега си остават предколедни инциденти.

Излезлите от мода книги се продават скъпо у нас, въпреки че вече десетина години всички големи вериги от книжарници продават вносни книги на чужди езици – така наречените “римейндъри”. Става дума за книги, които се купуват на кило. Естествено е те да не са съобразени с търсенето, но парадоксът е, че дори и техните цени се оказват не съвсем евтини поради разходите за транспорт и митата.

Така или иначе, книжарници с книги на чужди езици с изключение на почти тотално бетонираните с римейндъри “Книгомания” и “Индекс” не съществуват.